Тутмос IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Глава от статуя на Тутмос IV

Тутмос IV (Menkheperure Djehutymose) е осмият фараон от Осемнадесета династия на Древен Египет. Син е на Аменхотеп II и царица Тиаа. Името Тутмос произлиза от латино-елински превод на Djehutymes, букв. „Роден от Тот[1].

Прието е че управлява приблизително 9 или 10 години[2], вероятно в периода ок. 1400/1 – 1390/1 пр.н.е. (или 1397 – 1388 пр.н.е.). През царуването си не води значителни войни, запазвайки целостта и стабилността на империята благодарение на дипломация. Провежда демонстративна експедиция в Сирия, но без реални военни действия. Поддържа добри отношения с държавата Митани и Вавилон. В края на управлението му (8-ма година) е потушено въстание в Нубия[3].

Погребан е в Долината на Царете, в гробница KV43, но тялото му по-късно е преместено в KV35, където е открито от Виктор Лорет през 1898 г. Изучаването на мумията му показва, че е бил много болен. Наследен е от сина си, Аменхотеп III.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Royal Titulary pharaoh.se
  2. Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83), Brill (Leiden/Boston, 2006), p.203-204
  3. Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1994), p.114

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]