Йордан Гюрков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Гюрков
български революционер

Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Семейство
Баща Христо Гюрков
Подпис Yordan Gyurkov Signature (vectorized).svg
Йордан Гюрков в Общомедия

Йордан Христов Гюрков с псевдоними Еделвайс, Радиков и Йосиф[1] е български учител, офицер и революционер, запасен член на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Гюрков
Братята Йордан и Панче Гюркови. София, 9 март 1925 г.

Йордан Гюрков е роден на 13 октомври 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера Христо Гюрков. Племенник е на солунския търговец от Щип Панчо Кюлюмов.[2] По майчина линия е по произход от известния български щипски род Кюлюмови.[3] През 1910 година завършва българско педагогическо училище в Скопие и учителства там до 1912 година.

При избухването на Балканската война (1912 – 1913) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 10 прилепска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4] През 1913 година постъпва във Военно на Негово Величество училище, на 25 август 1915 г. го завършва с 35-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Започва службата си в първи пехотен софийски полк. През Първата световна война е ротен командир на 6 полк на 11 дивизия. Участва в Криволашкото сражение. В края на войната е адютант на командира на дивизията Кръстьо Златарев. Уволнен е от служба през 1921 година с чин капитан.[5] По време на военната си кариера служи в 11 пехотна македонска дивизия, Школата за запасни подофицери и 1-ви пехотен софийски полк.[6]

Гюрков като четник. Източник Държавна агенция „Архиви“
Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов

След разгрома във войната Йордан Гюрков учи търговия във Виена. Участва в дейността на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Прекъсва следването си и става активен член на ВМРО и за кратко е четник при Дончо Христов. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Йордан Гюрков участва в организирането на Горноджумайските събития. По предложение на Иван Михайлов Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър Шанданов съставят организационен съд на ВМРО[7]. Делегат е на конгреса в Сърбиново и е избран за резервен член на ЦК на ВМРО. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година в качеството си на временен пълномощник на ЦК за Петрички окръг е изпратен в града да координира местната отбрана. Участва и на конгреса в Крупник от 1928 година, като е избран за окръжен пълномощник на Централния комитет за Пиринска Македония. Гюрков поддържа международните контакти на ВМРО. След разцеплението на ВМРО застава на страната на Иван Михайлов.[8]

Йордан Гюрков е убит на 8 февруари 1931 година в София от протогеровистите във ВМРО[9].

Македонската младежка организация в Горна Джумая приема името „Йордан Гюрков“ и в 1932 – 1934 година издава няколко броя от вестник със същото име.[10]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.40, 81
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 174.
  3. Родове: Кюлюмови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  5. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 248.
  6. Руменин, стр. 220
  7. ВМРО-разпъната между шпиономанията и истинските врагове на Македония
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.39
  9. „НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 – 1941 г.“, колектив на Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  10. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 378.
     Портал „Македония“         Портал „Македония