Йордан Гюрков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Гюрков
български революционер
Роден
Починал
Етнос българи
Учил в Национален военен университет
Скопско българско педагогическо училище
Награди Военен орден „За храброст“
Семейство
Баща Христо Гюрков
Братя/сестри Панче Гюрков
Подпис Yordan Gyurkov Signature (vectorized).svg
Йордан Гюрков в Общомедия

Йордан Христов Гюрков с псевдоними Еделвайс, Радиков и Йосиф[1] е български учител, офицер и революционер, запасен член на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Гюрков
Братята Йордан и Панче Гюркови. София, 9 март 1925 г.

Йордан Гюрков е роден на 13 октомври 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера Христо Гюрков. Племенник е на солунския търговец от Щип Панчо Кюлюмов.[2] По майчина линия е по произход от известния български щипски род Кюлюмови.[3] През 1910 година завършва българско педагогическо училище в Скопие и учителства там до 1912 година.

При избухването на Балканската война (1912 – 1913) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 10 прилепска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4] През 1913 година постъпва във Военно на Негово Величество училище, на 25 август 1915 г. го завършва с 35-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Започва службата си в първи пехотен софийски полк. През Първата световна война е ротен командир на 6 полк на 11 дивизия. Участва в Криволашкото сражение. В края на войната е адютант на командира на дивизията Кръстьо Златарев. Уволнен е от служба през 1921 година с чин капитан.[5] По време на военната си кариера служи в 11-а пехотна македонска дивизия, Школата за запасни подофицери и 1-ви пехотен софийски полк.[6]

Гюрков като четник. Източник Държавна агенция „Архиви“
Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов

След разгрома във войната Йордан Гюрков учи търговия във Виена. Участва в дейността на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Прекъсва следването си и става активен член на ВМРО и за кратко е четник при Дончо Христов. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Йордан Гюрков участва в организирането на Горноджумайските събития. По предложение на Иван Михайлов Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър Шанданов съставят организационен съд на ВМРО[7]. Делегат е на конгреса в Сърбиново и е избран за резервен член на ЦК на ВМРО. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година в качеството си на временен пълномощник на ЦК за Петрички окръг е изпратен в града да координира местната отбрана. Участва и на конгреса в Крупник от 1928 година, като е избран за окръжен пълномощник на Централния комитет за Пиринска Македония. Гюрков поддържа международните контакти на ВМРО. След разцеплението на ВМРО застава на страната на Иван Михайлов.[8] Взима участие в убийството на Давидко Георгиев.[9]

Йордан Гюрков е убит на 8 февруари 1931 година в София[10] от протогеровистите във ВМРО[11].

Македонската младежка организация в Горна Джумая приема името „Йордан Гюрков“ и в 1932 – 1934 година издава няколко броя от вестник със същото име.[12]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40, 81.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 174. Архив на оригинала от 2015-03-16 в Wayback Machine.
  3. ↑ Родове: Кюлюмови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  5. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 248.
  6. ↑ Руменин, стр. 220
  7. ↑ ВМРО-разпъната между шпиономанията и истинските врагове на Македония
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
  9. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 113-114.
  11. ↑ „НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 – 1941 г.“, колектив на Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  12. ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 378., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 2013-07-07 
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йордан_Гюрков&oldid=11124781“.