Йордан Гюрков
Йордан Гюрков | |
---|---|
български революционер | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Етнос | българи |
Образование |
Национален военен университет Скопско българско педагогическо училище |
Семейство | |
Баща | Христо Гюрков |
Братя/сестри | Панче Гюрков |
Подпис |
![]() |
Йордан Гюрков в Общомедия |
Йордан Христов Гюрков с псевдоними Еделвайс, Радиков и Йосиф[1] е български учител, офицер и революционер, запасен член на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Гюрков е роден на 13 октомври 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера Христо Гюрков. Племенник е на солунския търговец от Щип Панчо Кюлюмов.[2] По майчина линия е по произход от известния български щипски род Кюлюмови.[3] През 1910 година завършва българско педагогическо училище в Скопие и учителства там до 1912 година.
При избухването на Балканската война (1912 – 1913) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 10 прилепска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4] През 1913 година постъпва във Военно на Негово Величество училище, на 25 август 1915 г. го завършва с 35-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Започва службата си в първи пехотен софийски полк. През Първата световна война е ротен командир на 6 полк на 11 дивизия. Участва в Криволашкото сражение. В края на войната е адютант на командира на дивизията Кръстьо Златарев. Уволнен е от служба през 1921 година с чин капитан.[5] По време на военната си кариера служи в 11-а пехотна македонска дивизия, Школата за запасни подофицери и 1-ви пехотен софийски полк.[6]

След разгрома във войната Йордан Гюрков учи търговия във Виена. Участва в дейността на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Прекъсва следването си и става активен член на ВМРО и за кратко е четник при Дончо Христов. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Йордан Гюрков участва в организирането на Горноджумайските събития. По предложение на Иван Михайлов Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър Шанданов съставят организационен съд на ВМРО[7]. Делегат е на конгреса в Сърбиново и е избран за резервен член на ЦК на ВМРО. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година в качеството си на временен пълномощник на ЦК за Петрички окръг е изпратен в града да координира местната отбрана. Участва и на конгреса в Крупник от 1928 година, като е избран за окръжен пълномощник на Централния комитет за Пиринска Македония. Гюрков поддържа международните контакти на ВМРО. След разцеплението на ВМРО застава на страната на Иван Михайлов.[8]
Йордан Гюрков е убит на 8 февруари 1931 година в София[9] от протогеровистите във ВМРО[10].
Македонската младежка организация в Горна Джумая приема името „Йордан Гюрков“ и в 1932 – 1934 година издава няколко броя от вестник със същото име.[11]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.40, 81
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 174. Архив на оригинала от 2015-03-16 в Wayback Machine.
- ↑ Родове: Кюлюмови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 248.
- ↑ Руменин, стр. 220
- ↑ ВМРО-разпъната между шпиономанията и истинските врагове на Македония
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.39
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 113-114.
- ↑ „НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 – 1941 г.“, колектив на Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
- ↑ „Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 378.“, archived from the original on 2016-03-07, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен 2013-07-07
- Дейци на ВМРО
- Български офицери от Македония
- Български революционери от Македония
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Македоно-одрински опълченци
- Български капитани
- Български военни дейци от Първата световна война
- Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище
- Български просветни дейци от Македония
- Михайловисти
- Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Жертви на политически убийства в България
- Родени в Щип
- Починали в София
- Носители на орден „Свети Александър“
- Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение
- Български имигранти от Македония в София
- Дъбнишка акция на ВМРО
- Погребани в Централните софийски гробища