Йордан Гюрков

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Йордан Гюрков
    български революционер
    Yordan Gyurkov IMRO.jpg
    Роден
    Починал
    ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
    Учил вНационален военен университет
    Скопско българско педагогическо училище
    НаградиВоенен орден „За храброст“
    Семейство
    БащаХристо Гюрков
    Братя/сестриПанче Гюрков
    ПодписYordan Gyurkov Signature (vectorized).svg
    Йордан Гюрков в Общомедия

    Йордан Христов Гюрков с псевдоними Еделвайс, Радиков и Йосиф[1] е български учител, офицер и революционер, запасен член на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация.

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Йордан Гюрков
    Братята Йордан и Панче Гюркови. София, 9 март 1925 г.

    Йордан Гюрков е роден на 13 октомври 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера Христо Гюрков. Племенник е на солунския търговец от Щип Панчо Кюлюмов.[2] Майка му Елена е от известния български щипски род Кюлюмови.[3] През 1910 година завършва българско педагогическо училище в Скопие и учителства там до 1912 година.

    При избухването на Балканската война (1912 – 1913) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 10 прилепска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4] През 1913 година постъпва във Военно на Негово Величество училище, на 25 август 1915 г. го завършва с 35-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Започва службата си в първи пехотен софийски полк. През Първата световна война е ротен командир на 6 полк на 11 дивизия. Участва в Криволашкото сражение. В края на войната е адютант на командира на дивизията Кръстьо Златарев. Уволнен е от служба през 1921 година с чин капитан.[5] По време на военната си кариера служи в 11-а пехотна македонска дивизия, Школата за запасни подофицери и 1-ви пехотен софийски полк.[6]

    Гюрков като четник. Източник Държавна агенция „Архиви“
    Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов

    След разгрома във войната Йордан Гюрков учи търговия във Виена. Участва в дейността на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Прекъсва следването си и става активен член на ВМРО и за кратко е четник при Дончо Христов. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Йордан Гюрков участва в организирането на Горноджумайските събития. По предложение на Иван Михайлов Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър Шанданов съставят организационен съд на ВМРО[7]. Делегат е на конгреса в Сърбиново и е избран за резервен член на ЦК на ВМРО. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година в качеството си на временен пълномощник на ЦК за Петрички окръг е изпратен в града да координира местната отбрана. Участва и на конгреса в Крупник от 1928 година, като е избран за окръжен пълномощник на Централния комитет за Пиринска Македония. Гюрков поддържа международните контакти на ВМРО. След разцеплението на ВМРО застава на страната на Иван Михайлов.[8] Взима участие в убийството на Давидко Георгиев.[9]

    Йордан Гюрков е убит на 8 февруари 1931 година в София[10] от протогеровистите във ВМРО[11].

    Македонската младежка организация в Горна Джумая приема името „Йордан Гюрков“ и в 1932 – 1934 година издава няколко броя от вестник със същото име.[12]

    Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

    Източници[редактиране | редактиране на кода]

    Родословие[редактиране | редактиране на кода]

     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Темелко
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Михаил Поптемелков
    (1845 – 1905)
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    Андон
     
    		Константинка
    Андонова
     
     
     
    		Панчо Кюлюмов
    (1874 – 1930)
     
     
     
     
     
    		Петър Кюлюмов
     
     
     
    		Елена Гюркова
     
    		Христо Гюрков
    (1868 – 1959)
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Йосиф Андонов
    (1900 – 1945)
     
    		Борис Кюлюмов
     
    		Михаил Кюлюмов
     
    		Бойка Кюлюмова
     
    		Тодор Кюлюмов
    (1899 – 1919)
     
     
     
    		Йордан Гюрков
    (1891 – 1931)
     
    		Панче Гюрков
    (1894 – 1944)
     

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40, 81.
    2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 174.
    3. ↑ Родове: Кюлюмови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.
    4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
    5. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 248.
    6. ↑ Руменин, стр. 220
    7. ↑ ВМРО-разпъната между шпиономанията и истинските врагове на Македония
    8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
    9. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
    10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 113-114.
    11. ↑ „НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 – 1941 г.“, колектив на Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
    12. ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 378., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 2013-07-07 
         Портал „Македония“         Портал „Македония“    
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йордан_Гюрков&oldid=11593388“.