Панчо Кюлюмов
Панчо Кюлюмов | |
---|---|
български общественик | |
![]() Панчо Кюлюмов, Солун, 1905 г. |
|
|
|
Роден |
1874 г.
|
Починал |
1930 г.
|
Панчо Кюлюмов в Общомедия |
Панайот (Панчо) Михайлов (Мишев) Кюлюмов е български общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Панчо Кюлюмов е роден в големия български род Кюлюмови[1] в 1874 година в град Щип, Османската империя. Негови племенници са Йосиф Андонов и Йордан Гюрков. Завършва втори клас в Щипското българско училище и започва да се занимава с търговия. В 1896 година се жени за Ванегелия Янева Витларова. Поддържа връзки с Тодор Александров и подкрепя Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Изселва се в Солун, където става настоятел на българските училища и участва в стопанските комисии на мъжката, девическата и търговската гимназия. В 1910 година е делегат на Първия общ събор на Българската матица.[3] След Междусъюзническата война, когато Солун попада в Гърция, се изселва в Ксанти, България. След като и Ксанти в 1919 година попада в Гърция се заселва в София, където умира в 1930 година. Синът му Борис Кюлюмов учи в Ксанти, Пловдив и икономика и финанси в Германия и е деец на националноосвободителното движение на македонските българи.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Родове: Кюлюмови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 174. Архив на оригинала от 2015-03-16 в Wayback Machine.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 175. Архив на оригинала от 2015-03-16 в Wayback Machine.