Лазар Велков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Велков
български революционер

Роден
Починал
Лазар Велков в Общомедия

Лазар Велков Тодев, известен като Дивлянец или Дивлянски или Дивленски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Лазар Велков (вторият отляво)

Роден е в скопското село Дивле, тогава в Османската империя. По професия е зидар. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация в 1896 година, оглавява селския комитет в Дивле и изпълнява куриерски задачи. В 1906 година е арестуван от властите и осъден на 15 години затвор. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран. След 1910 година става войвода на възстановената ВМОРО в Скопско.

По време на Балканската война в 1912 година Велков действа с четата си в Скопско и подпомага съюзническите на България сръбски войски.[2] По-късно е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Спиро Дильов.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от новите сръбски власти във Вардарска Македония и хвърлен в затвор в Белград. В 1914 година успява да избяга и в 1915 година се включва в чета, нахлула в Кумановско. След това действа с чета в родното си Скопско.[4][5] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[6]

По случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Лазар Велков е награден с орден „Свети Александър“.[7]

Във ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Дафко Данаилов, още на Стефан Петков и Лазар Дивлянски
Четата на Лазар Велков

След Първата световна война се включва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО и отново става войвода на чета в Скопско.

На 4 октомври 1920 година четата на Велков се сражава при Орашец, Скопско, с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След неколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.[8]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Велков (29-и в първата колона).

Лазар Велков е тежко ранен в 1924 година при сражение със сръбски части в местността Островица между селата Живине и Колицко и се самоубива.[9][10] Като войвода го замества секретерят му[11] Петър Станчев.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.59
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 123.
  4. Лазаров, Кръстю. „Революционната дейност в Кумановско“
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 150.
  6. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 604.
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  8. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 99.
  9. Македонски научен институт
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 144.
  12. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, Издателство на БАН, 1988 г., стр. 179.
     Портал „Македония“         Портал „Македония