Лазар Велков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Велков
български революционер

Роден
1880 г.
Починал

Награди Свети Александър
Лазар Велков в Общомедия

Лазар Велков Тодев, известен като Дивлянец или Дивлянски или Дивленски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Лазар Велков (вторият отляво)

Роден е в скопското село Дивле, тогава в Османската империя. По професия е зидар. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация в 1896 година, оглавява селския комитет в Дивле и изпълнява куриерски задачи. В 1906 година е арестуван от властите и осъден на 15 години затвор. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран. След 1910 година става войвода на възстановената ВМОРО в Скопско.

По време на Балканската война в 1912 година Велков действа с четата си в Скопско и подпомага съюзническите на България сръбски войски.[2] По-късно е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Спиро Дильов.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от новите сръбски власти във Вардарска Македония и хвърлен в затвор в Белград. В 1914 година успява да избяга и в 1915 година се включва в чета, нахлула в Кумановско. След това действа с чета в родното си Скопско.[4][5] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[6]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Лазар Велков е награден с орден „Свети Александър“.[7]

Във ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Дафко Данаилов, още на Стефан Петков и Лазар Дивлянски
Четата на Лазар Велков

След Първата световна война се включва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО и отново става войвода на чета в Скопско.

На 4 октомври 1920 година четата на Велков се сражава при Орашец, Скопско, с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След неколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.[8]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Велков (29-и в първата колона).

Лазар Велков е тежко ранен в 1924 година при сражение със сръбски части в местността Островица между селата Живине и Колицко и се самоубива.[9][10][11] Като войвода го замества секретерят му[12] Петър Станчев.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
  4. Лазаров, Кръстю. „Революционната дейност в Кумановско“
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 150.
  6. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 604.
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  8. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 99.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 132.
  10. Македонски научен институт
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
  12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 144.
  13. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, Издателство на БАН, 1988 г., стр. 179.
     Портал „Македония“         Портал „Македония