Виница (Северна Македония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Виница
Виница
— град —
Знаме
      
Герб
Църквата „Свети Архангел Михаил“.
Църквата „Свети Архангел Михаил“.
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Виница
Географска област Кочанско поле
Площ 432,67 km²
Надм. височина 457 m
Население (2002) 10 863 души
Пощенски код 2310
Официален сайт www.opstinavinica.gov.mk
Виница в Общомедия

Виница (на македонска литературна норма: Виница) е град в източната част на Северна Македония, център на Община Виница. Население: 10 863 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.

Край града има останки от късноантична крепост – Винишкото кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]

В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[7]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Иконите на иконостасът са от XIX век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[8]

Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 9246
албанци 0
турци 256
роми 1209
власи 111
сърби 20
бошняци 0
други 21

Образование и култура[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към града

Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Паликрушев

От Виница са българските революционери от ВМОРО Ангел Винички (1860 – 1902), Георги Иванов (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната Винишка афера в 1897 година, Григор Димитров Трапезников (около 1880 – ?) и Димитър Паликрушев (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония - Благородна Бурева (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец Кирил Михайловски (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката Галаба Паликрушева (1928 – 2009) и модната дизайнерка Гордана Вренцоска (р. 1973).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132-133.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  8. Парохии при храм Свети Арахангел Михаил – Виница. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония