Ангел Винички

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Винички
български революционер
Роден
1860 г.
Починал
26 октомври 1902 г. (42 г.)

Ангел Димитров[1] Винички или Баба-Боженин[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Винички е роден около 1860 или 1867[3] година в Виница, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО още през 1893 година, когато поема ръководството на Винишкия революционен комитет заедно със Спиро Ампов и Георги Йованов. През 1894 година става трансграничен нелегален куриер за връзка с Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО. След разкритията на Винишката афера от 1897 година бяга в България и се установява в Кюстендил, като по-късно тайно прибира от Виница и семейството си. Според Христо Настев за Ангел Винички се изказва Гоце Делчев по следния начин:

Един селянин с вродени добродетели и редко увлечение на революционер, предопределен да изгори винаги в огъня за свободата на Македония. Незаменим жрец на организацията от основаването ѝ.[3]

През 1902 година влиза в четата на Михаил Ганчев, която действа в Кочанско. На 25-6 октомври четата е предадена в Драгобраща и е обградена от турски аскер. Ангел Винички и други трима четници продължават сражението докато петима други четници пробиват блокадата. Накрая Ангел Винички чупи наличния си инвентар и се самоубива с кама в сърцето[4][5].

Името му носи площад във Виница, на който в 2009 – 2010 година е издигната църквата „Свети Павел“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • "Ангел Д. Винички", публикувано във в. "Македоно-одрински куриер", брой 23, София, 1903 година


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Зографов за установяване на връзки с Гоце Делчев и организиране на пункта в Кюстендил, както и за борбите вътре в освободителното движение, в: Гоце Делчев. Спомени, документи, материали, Институт за история при Българската академия на науките, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 71.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.8
  3. а б Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.5
  4. Македоно-одрински куриер, бр.23, 10 май 1903 г., стр.1
  5. Илюстрация Илинден, 1943, бр.150, стр.2-6
     Портал „Македония“         Портал „Македония