Михаил Ганчев
| Михаил Ганчев | |
|---|---|
| български военен деец | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
| Михаил Ганчев в Общомедия | |
Михаил Милев Ганчев е български военен деец, капитан и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ганчев е роден в град Карлово на 3 ноември 1872 г. Завършва гимназия в родния си град и постъпва в Българската армия. През 1890 година завършва Школата за запасни офицери в София.
През 1903 година служи като подпоручик в Двадесети пехотен добруджански полк. Заминава за Македония и е определен за кочански войвода. Взема участие в Илинденското въстание, по време на което действа с четата си в Кочанско. След въстанието се връща в България. През 1904 година отново влиза като войвода на чета в Македония.
През 1905 г. се оттегля от революционна дейност и е назначен за финансов началник в град Попово. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. и достига до чин капитан.
Михаил Ганчев умира на 29 май 1931 година в Разград.[1][2][3]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (6 септември 1892)
- Поручик (28 юли 1913)
- Капитан (1918)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография от сайта на ВМРО[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 29.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 85.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Портал „