Липец (община Виница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Липец.
| Липец Липец | |
| — село — | |
  Липец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Надм. височина | 787 m |
| Население | 430 души (2002) |
| Пощенски код | 2314 |
| МПС код | КО |
| Липец в Общомедия | |
Липец (на македонска литературна норма: Липец) е село в община Виница, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от град Виница, в северните поли на планината Плачковица, селото е в непосредствена близост до най-големите села в общината - Блатец и Градец.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Липец е смесено село на българи и турци, разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от 1849 година, а иконите са от XIX век, дело на неизвестен майстор.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Липецъ е има 724 жители, от които 340 българи християни, 360 турци и 24 цигани.[2]
Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липец има 440 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Липец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Липец живеят 239 турци и 275 българи.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 430 жители, всички македонци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Липец
Захари Трайчов, български революционер, четник на Георги Траянов в 1914 година[7]- Илия Кочански (1873 – сл. 1950), български революционер от ВМОК
- Костадин Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[8]
- Тодор Симов, деец на ВМОРО, четник на Мице Блатцалията в 1915 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Брегалничка епархија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 10 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 август 2008
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 9.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 21.
| ||||||||
