Калиманци (община Виница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калиманци.

Калиманци
Калиманци
— село —
Язовирът Калиманско езеро.
Язовирът Калиманско езеро.
North Macedonia relief location map.jpg
41.9581° с. ш. 22.59° и. д.
Калиманци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Виница
Надм. височина 740 m
Население (2002) 239 души
Пощенски код 2310
МПС код КО

Калиманци (на македонска литературна норма: Калиманци) е село в община Виница, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на изток от град Виница. За селото Кънчов пише, че много прилича на селата в Осоговия, но не се причислява към тази област. Калиманци се намира на главния път, свързващ Малешево и Кочанската котловина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Калиманци е изцяло българско село в Пехчевска (Малешевска) кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Калиманци е има 600 жители, всички българи, като от тях 425 са мохамедани, a 175 християни.[1]

Християните в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калиманци има 120 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война 1 човек от Калиманци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

В 1912 година Калиманци е освободено от османска власт от български войски. Край селото по време на Междусъюзническата война през юли 1913 година се води Битката при Калиманци. След войната селото остава в Сърбия.

В 1924 година при Калиманци и Илиово чета на ВМРО, начело с войводата Панчо Михайлов, води целодневно сражение със сръбска потеря.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 239 жители, всички македонци.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калиманци
Починали в Калиманци
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ангелов Пажев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Андонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев Чанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пенчев Пенчев, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Христов Христов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Колю Колев Коев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Мите Церски (? - 1924), български революционер, кочански войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Митю Милев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Наутлиев (? – 1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Недялков (1896 – 1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Неделчо Балканджиев, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Наков Наков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Янев Мутафов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Бояджиев Матеев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Янев Илиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ив. Доков, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Станков Петров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.140-141.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 718.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 30
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 27
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 43
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 95
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 171
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 37
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 92
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 17
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 122
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 143
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 73
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 170
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 34
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 61


     Портал „Македония“         Портал „Македония