Калиманско езеро
| Калиманско езеро | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Местоположение в Северна Македония | |
| Местоположение | Виница, Република Северна Македония |
| Построен | 1969 г. |
| Язовирна стена | |
| Височина | 92 m |
| Дължина | 240 m |
| Езеро | |
| Дължина | 14 km |
| Ширина | 0,3 km |
| Дълбочина | 80 m |
| Площ | 4,23 km² |
| Воден обем | 127 000 000 m³ |
| Приток | Брегалница, Каменица |
| Отток | Брегалница |
| ВЕЦ | |
| Капацитет | 13,8 MW |
| Калиманско езеро в Общомедия | |
Калиманското езеро (на македонска литературна норма: Калиманско Езеро) е язовир в Северна Македония.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е в североизточната част на страната, на мястото на вливане на Каменица в Брегалница, на 3 km северно от село Калиманци и южно от град Каменица.[1]
Данни
[редактиране | редактиране на кода]Язовирната стена е каменно-насипна с глинено ядро. Висока е 92 m и дълга 240 m. Езерото има дължина 14 km и ширина 0,3 km, а максималната му дълбочина достига 80 m. То обхваща площ от 4,23 km2 и акумулира 127 000 000 m3 вода. Основното предназначение на езерото е да напоява около 28 000 хектара, предимно оризови площи в Кочанската котловина, но също така и част от обработваемата земя в Овче поле. Изградени са два канала, от които десният е дълъг 98 km и носи вода до Овче поле, а левият е дълъг 36 km и напоява площите в Кочанското поле. Излишната вода се използва за производство на електроенергия чрез малка водноелектрическа централа с инсталирана мощност 13,8 MW.[1]
Калата
[редактиране | редактиране на кода]
На рида Калата, който след създаването на язовира е полуостров (зиме) или остров (лете) има останки от голям късноантичен и средновековен укрепен град, който е бил епископско седалище.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Калиманско Езеро // Македонски Бисер. Архивиран от оригинала на 13 декември 2013 г. Посетен на 10 април 2020 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 191.
| |||||||||||||
