Направо към съдържанието

Лески

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото с паралелно име Лески в Гърция, вижте Карликьой. За селото в България със старо име Лески, вижте Вихрен (село).

Лески
Лески
— село —
41.8672° с. ш. 22.4817° и. д.
Лески
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаВиница
Надм. височина540 m
Население579 души (2002)
Пощенски код2310
МПС кодКО
Лески в Общомедия

Лески (изписване до 1945 година: Лѣски; на македонска литературна норма: Лески) е село в община Виница, в източната част на Северна Македония.

Селото е разположено на 3 километра югозападно от град Виница, в полите на Плачковица.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Леска с 58 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 51 джизие ханета в Леска.[2]

В XIX век Лески е село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е от 1848 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣски е има 280 жители, от които 250 българи християни и 30 цигани.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лески (Leski) има 200 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Лески са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Починали в Лески
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
  3. Парохии при храм Свети Арахангел Михаил - Виница // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 31 март 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.