Търсино (община Виница)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Търсино.
| Търсино Трсино | |
| — село — | |
 | |
  Търсино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Надм. височина | 852 m |
| Население | 730 души (2002) |
| Пощенски код | 2316 |
| МПС код | КО |
| Търсино в Общомедия | |
Търсино (на македонска литературна норма: Трсино) е село в община Виница, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено източно от град Виница, в най-източните части на община Виница.
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
В XIX век Търсино е смесено село на българи и турци, разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Търсино е има 660 жители, от които 150 българи християни, 500 турци и 10 цигани.[1]
Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тирсино (Tirsino) има 160 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Търсино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Търсино живеят 300 турци и 239 българи.[4]
На 30 май 2004 година митрополит Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на църквата „Света Троица“.[5]
До 2014 година махалата на Търсино Търстия е обявена за отделно селище.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Търсино
Тодор Захариев, македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 7 кумановска дружина[7]- Йорде Голачки, деец на ВМОРО, четник на Мице Блатцалията в 1915 година[8]
- Йордан Янакиев (? – 1924), деец на ВМОРО и ВМРО, четник на Георги Траянов в 1914 година,[9] загинал в сражение със сръбска войска през юли 1924 година[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Јакимовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 29 март 2014. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2020.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 267.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 21.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 10.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
| ||||||||
