Търсино (община Виница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Търсино.

Търсино
Трсино
— село —
41.9106° с. ш. 22.6494° и. д.
Търсино
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаВиница
Надм. височина852 m
Население730 души (2002)
Пощенски код2316
МПС кодКО
Търсино в Общомедия

Търсино (на македонска литературна норма: Трсино) е село в община Виница, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от град Виница, в най-източните части на община Виница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“

В XIX век Търсино е смесено село на българи и турци, разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Търсино е има 660 жители, от които 150 българи християни, 500 турци и 10 цигани.[1]

Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тирсино (Tirsino) има 160 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Търсино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Търсино живеят 300 турци и 239 българи.[4]

На 30 май 2004 година митрополит Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на църквата „Света Троица“.[5]

До 2014 година махалата на Търсино Търстия е обявена за отделно селище.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Търсино
  • Тодор Захариев, македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 7 кумановска дружина[7]
  • Йордан Янакиев (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска през юли 1924 година[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  5. Јакимовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 29 март 2014 г.
  6. Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 267.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.