Направо към съдържанието

Гърляни

Гърляни
Грљани
— село —
41.9358° с. ш. 22.6233° и. д.
Гърляни
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаВиница
Географска областПиянец
Надм. височина746 m
Население206 души (2002)
Пощенски код2310
МПС кодКО
Гърляни в Общомедия

Гърляни или Гърляно (на македонска литературна норма: Грљани) е село в Община Виница, Северна Македония.

Селото е разположено източно от град Виница. Най-близките му селища са Калиманци на запад, Крушево от юг, Турия от изток.

В XIX век Гърляни е изцяло българско село, разположено в Пехчевска (Малешевска) кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гърлено е има 444 жители, всички българи християни.[1]

При избухването на Балканската война (1912 г.) 4 души от Гърляни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Разположението на селото непосредствено до шосето КочаниЦарево село го прави важен стратегически пункт в последните дни на Междусъюзническата война. На 16-17 (29-30) юли 1913 г. части на 7-а пехотна рилска дивизия водят край Гърляни успешни отбранителни боеве с настъпващите сръбски войски.[3] След войната селото остава в Сърбия.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Трайко Т. Калайджиев от Щип е български кмет на Гърляни от 21 април 1943 година до 9 септември 1944 година.[4]

Родени в Гърляни
  • Иванчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 28 януари 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
  • Цеко Гърлянчина, четник на Ильо войвода[6]
Починали в Гърляни
  • Андон Златарев (1874 – 1902), български революционер от ВМОРО
  • Димитър Георгиев Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[7]
  • Иван Савов (1870-1902), български революционер от ВМОРО
  • Георги Кьосето (1878 – 1902), четник при Иван Савов, родом от Тиквешко[8]
  • Ради Колев Колев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[9]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  3. Петър Дървингов. „История на Македоно-одринското опълчение“. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925, стр. 711-713
  4. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  6. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 266.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 43
  8. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 4