Блатец (община Виница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Блатец.

Блатец
Блатец
— село —
      
Герб
Църквата „Свети Илия“, 1850 г.
Църквата „Свети Илия“, 1850 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.8378° с. ш. 22.5781° и. д.
Блатец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Виница
Надм. височина 647 m
Население (2002) 1594 души
Пощенски код 2314
МПС код КО
Блатец в Общомедия
Църквата „Свети Илия“

Бла̀тец (на македонска литературна норма: Блатец) е село в община Виница, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено югоизточно от град Виница. Блатец е типично планинско село разположено в планината Плачковица, в близост до пътя свързващ Кочанското поле с района на Берово и Пехчево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Околностите на Блатец се ползват с голям интрес от археологическата наука, заради няколкото археологически обекта разкрити в близост: Грамади – селище с некропол от римската епоха; Ирин дол – римска могила; Калайджиево – селище и могила от римската епоха; Кале – градище от римската епоха; Моймия – късноантично поселище; Рачи бърдо – римска могила; Света Неделя – римска могила; Селище – поселище от римската епоха; Църквище – поселище от късноримската епоха; Чуката – римска могила.

В XIX век Блатец е смесено село на българи и турци, разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1850 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Блатецъ е има 4040 жители, от които 960 българи християни, 3000 турци и 80 цигани.[2]

Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Блатец има 1120 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3] При избухването на Балканската война в 1912 8 човека от Блатец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на самата война, при заемането на Блатец от сърбите някои от българските махали, включително и училището "Св. св. Кирил и Методий", са опожарени от сръбски войници и местни турци. В доклада на Карнегиевата анкета се посочват имената на 17 убити мъже, някои от които с жените и децата си.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатец живеят 1620 турци и 788 българи.[6]

От 1994 до 2002 г. Блатец е център на селската община Блатец.

Манастирът „Света Богородица“ е изграден в XX век.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 1594 жители.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Блатец
  • Flag of Bulgaria.svg Герасим, войвода на ВМРО. На 14 декември 1923 година четата му от 8 души води сражение при село Стамер с 25 сръбски жандармеристи, в което загиват трима сърби, а мнозина са ранени. От българите един четник е леко ранен в крака.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Филипов Петров, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV.[8] Носител на орден „За храброст“ ІІІ степен от Първата световна война.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Блатцалията (? – ?), български революционер
  • Flag of North Macedonia.svg Митко Илиевски (р. 1924), философ от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Михайло Георгиевски (р. 1940), славист и политик от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Брегалничка епархија. // Брегалничка епархија. Посетен на 10 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 132-133.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  5. Другите балкански войни. Изследване на фондация "Карнеги" в 1913 година в историческа перспектива с нов увод и размисъл върху съвременния конфликт на Джордж Н. Кенан, София 1995, с. 352-353 (вкл. бел.1, с. 353).
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 713, 718.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 744.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603


     Портал „Македония“         Портал „Македония