Иван Савов
Иван Савов | |
---|---|
български подофицер и революционер | |
Роден |
1870 г.
|
Починал | |
Иван Савов в Общомедия |
Иван Савов е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Савов е роден през 1870 година в белоградчишкото село Калугер, тогава в Османската империя, днес Гранитово в България. Основното си образование завършва в родното село, а след това и подофицерската школа и служи в Белоградчишкия гарнизон като старши подофицер в Петнадесети пехотен ломски полк. Там, заедно с Христо Чернопеев, Никола Божков, Георги Ковачев, Димо Янков, Михаил Лазаров и други, подпомага Борис Сарафов в създаването и организирането на тайно подофицерско братство за подпомагане революционната борба в Македония.
През 1899 година Иван Савов оставя семейството си и заминава като инструктор и околийски войвода в Петричко. Тогава пише на Христо Чернопеев:
„ | Сбогом, прощавайте, мили другари! Аз отивам да се боря с петвековния поробител. Стига съм гледал и слушал как гинат хора. Нека отида, братя, и аз да смажа на едного главата. Нима в мене няма мъжка сила, нима аз съм роден на този свят само очите ми да гледат светлината... | “ |
След като организира четите и селските милиции в Петричко е изпратен от Централния комитет на ВМОРО и въоръжен от ВМОК[2] в Кочанско[3]. За известно време негов секретар е Коста Мазнейков.[4]
На 26 март (стар стил: 13 март) 1902 година в местността Мушата между селата Гърляни и Бигла, Иван Савов и четата му се открити и в започналото сражение загиват всички четници.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.47.
- ↑ Николов, Борис. Й. Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146.
- ↑ Милетич, Любомир. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ“, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927 г. стр.115