Коста Мазнейков
| Коста Мазнейков | |
| български революционер | |
 27 януари 1903 г., фото Димитър Попов, Ямбол | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Коста Мазнейков в Общомедия | |
Костадин (Коста, Коце) Димитров[1] Мазнейков, наричан Даскала (Даскалчето, Даскало),[2] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1872 година[1] или в 1882 година[4][2][3] в град Струмица, тогава в Османската империя, в семейството на Димитър и Катерина Мазнейкови. По-големият му брат Васил също е деец на ВМОРО.[1] Другар от детинство е с дееца на ВМОРО Иван Ингилизов.[5] Завършва с първия випуск българска филология в Висшето училище в София.[6]
Завръща се в родния си край и учителства в селата Робово, Добрейци,[6] Просениково.[1] Когато е учител в струмишките села, турски бей изнасилва местна българка. Мазнейков не се сдържава и убива бея. След тези събития става нелегален.[6] В периода 1899 – 1901 година престоява в Свободна България, където изпълнява терористични акции по нареждане от Борис Сарафов.[7] Завръща се в Македония в 1900 година,[1] първо като секретар в четата на Иван Савов, после от 1901 до смъртта си в 1903 година е радовишки районен войвода на ВМОРО.[8][1] Сътрудничи на Гоце Делчев, организира тайни канали за пренасяне на оръжие и заздравява комитетите в някои села. В четата му има и няколко жени учителки от Радовиш - Зуйца Кукутанова (1867 – 1937), Елена Пиперковска Христова,[1] а за Екатерина Зоица Иванова пишат европейските вестници.[9]
На 24 март 1903 година няколко обединени чети начело, войводи на които са Христо Чернопеев, Коста Мазнейков, Никола Дечев (Велешко) и Тимо Ангелов (общо 190 души) заминават за Македония. Пресрещнати са в Кочанско и планината Плачковица и водят няколкодневни сражения. На 1 април четата на Мазнейков води сражение край Лески, на 2 април край Шипковица и на 3 април над Владимирово.
Участва в голямото сражение на връх Готен през април 1903 година.[9]
Коста Мазнейков загива с цялата си чета от около 15 души в сражение с турски аскер край Инево на 24 (11) май 1903 година.[10][4][9]
Неговият племенник Томе Мазнейков е осъден през 1947 година за създаване на тайна група на ВМРО в Югославия.[11]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Мазнейков | Димитър Мазнейков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Панде Мазнейков (1871 – след 1943) | Васил Мазнейков | Коста Мазнейков (1882 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мазнейков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Мазнейков (1926 – 2011) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мазнейков (р. 1956) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 230. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33.
- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 384.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 96.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 157 - 158.
- ↑ а б в Българин от Скопие създаде шестата по големина болница в България // bgnes.bg. Посетен на 2023-02-14.
- ↑ „Македония“, брой 5, юли 1903 г., стр. 25-27.
- ↑ Милетич, Любомир, „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ“, „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София, 1927 г. стр.115
- ↑ а б в Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 231. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 270.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.414., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 16 септември 2012
