Коста Мазнейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Мазнейков
български революционер
27 януари 1903 г., фото Димитър Попов, Ямбол
27 януари 1903 г., фото Димитър Попов, Ямбол

Роден
Починал
Етнос българи
Коста Мазнейков в Общомедия

Костадин (Коста, Коце) Мазнейков, наричан Даскала[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съвещание в Осоговския балкан. Седнали: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев, Никола Сарафов

Роден е през 1882 година в Струмица, тогава в Османската империя. Другари от детинство му са дейците на ВМОРО Иван Ингилизов и Васил Драгомиров.[2] Завършва трети клас в родното си село, след което учителства в селата Робово и Добрейци, а в периода 1899-1901 година престоява в България, където изпълнява терористични акции по нареждане от Борис Сарафов[3]. Завръща се в Македония, първо като секретар в четата на Иван Савов, после като радовишки районен войвода на ВМОРО.[4]

На 24 март 1903 няколко обединени чети начело, войводи на които са Христо Чернопеев, Коста Мазнейков, Никола Дечев (Велешко) и Тимо Ангелов (общо 190 души) заминават за Македония. Пресрещнати са в Кочанско и планината Плачковица и водят няколкодневни сражения. На 1 април четата на Мазнейков води сражение край Лески, на 2 април край Шипковица и на 3 април над Владимирово.

Коста Мазнейков загива с цялата си чета от около 15 души в сражение с турски аскер край Инево на 24 (11) май 1903 година.[5][6] Неговият племенник Томе Мазнейков е осъден през 1947 година за създаване на тайна група на ВМРО в Югославия[7].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Коце Мазнейков (34-ти във втората колона).
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33.
  2. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 157 - 158.
  3. сп. „Македония“, бр.5, юли 1903 г., стр. 25-27.
  4. Милетич, Любомир, „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ“, „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София, 1927 г. стр.115
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 270.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 96.
  7. „Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.414.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен 7 април 2014 
     Портал „Македония“         Портал „Македония