Питу Гули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питу Гули
български революционер

Роден
1865 г.
Починал
12 август 1903 г. (38 г.)

Религия Православна църква
Питу Гули в Общомедия

Питу Гули или Питу Гулев (среща се и формата Пито) е революционер и деец на национално-освободителното движение в Македония от влашко потекло, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст, когато живее и работи в София. Включва се като четник в четата на Адам Калмиков в Кюстендил. След като четата е разбита през 1885 г., е заточен в Мала Азия. Около 1894 година е освободен и се връща в Крушево, където открива гостилница и се включва във ВМОРО. Между 1897 и 1902 година е отново в Княжество България град София, където също държи гостилница. През периода неколкократно се връща в Крушево и сформира там своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.

При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.

Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".

Името му се споменава в химна на Република Македония и песента „Море пиле“, появила се скоро след смъртта му.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Питу Гули е женен за Евгения, от която има една дъщеря и трима сина. Година след смъртта на Гули от туберкулoза умира и жена му. Децата им отрасват в сиропиталище в Битоля. Дъщеря им Флора умира млада след ампутация на единия крак. Синовете на Гули също умират в защита на каузата на ВМРО. Ташко Гулев (Шула Гули), загива през 1913 година в редовете на Македоно-одринското опълчение, Никола Гулев (Лакя Гули), който е един от най-верните помощници на Тодор Александров, бива убит от сърбите през 1924 година, а Стерю Гулев, който е сътруднк на българската полиция в Крушево, се самоубива след слизането на партизаните в града през есента на 1944 година.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония