Питу Гули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Питу Гули
български революционер

Роден
1865 г.
Починал
12 август 1903 г. (38 г.)
Питу Гули в Общомедия

Питу Гули или Питу Гулев (среща се и формата Пито) е революционер и деец на национално-освободителното движение в Македония от аромънско потекло, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст, когато живее и работи в София. Включва се като четник в четата на Адам Калмиков в Кюстендил. След като четата е разбита през 1885 г., е заточен в Мала Азия. Около 1894 година е освободен и се връща в Крушево, където открива гостилница и се включва във ВМОРО. Между 1897 и 1902 е отново в София, където също държи гостилница. През периода неколкократно се връща в Крушево и сформира там своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.

При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.

Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".

Името му се споменава в химна на Република Македония и песента Море пиле, появила се скоро след смъртта му.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Питу Гули е женен за Евгения, от която има една дъщеря и трима сина. Година след смъртта на Гули от туберкулoза умира и жена му. Децата им отрасват в сиропиталище в Битоля. Дъщеря им Флора умира млада след ампутация на единия крак. Синовете на Гули също умират в защита на каузата на ВМРО. Ташко Гулев (Шула Гули), загива през 1913 година в редовете на Македоно-одринското опълчение, Никола Гулев (Лакя Гули), който е един от най-верните помощници на Тодор Александров, бива убит от сърбите през 1924 година, а Стерю Гулев, който е сътруднк на българската полиция в Крушево, се самоубива след слизането на партизаните в града през есента на 1944 година.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония