Андрей Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Христов
български революционер

Роден

Учил вСофийски университет
Андрей Христов в Общомедия

Андрей Георгиев Христов е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан: седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

Христов е роден на 6 декември 1866 година във Велес, тогава в Османската империя. Завършва висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Химия“ в 1893 година. Работи като учител в родния си град, Охрид, Крушево, Станимака и други места.

В 1902 година във връзка с Винишката афера е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.[1] Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 500.