Пробищип
| Пробищип Пробиштип | |
| — град — | |
  | |
 Средното училище „Наум Наумовски Борче“ в града | |
  Пробищип  Пробищип | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 792 m |
| Население | 10,816 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Официален сайт | www.probistip.gov.mk |
| Пробищип в Общомедия | |
Про̀бищип или понякога Про̀би Щип (на македонска литературна норма: Пробиштип) е град и общински център на едноименната Община Пробищип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Пробищип е 631 хектара, от които 2/3 обработваема земя, по-малко пасища и гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Пробищип е едно от най-старите села в общината и датира от XIV век.[1] В XIX век Пробищип е изцяло българско село в Кратовската каза, нахия Кратово на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Проби Щипъ има 233 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пробищип има 240 българи екзархисти.[3]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[4]
Пробищип е типично рударско градче, като такова то се издига благодарение на близостта си до рудника за олово и цинк – Злетово. Покрай рударството в града са изградени и индустриални мощности за производство на батерии и акумулатори.
Пробищип е сравнително нов, пръснат и малък град, разделен условно на две части: старото село Пробищип, имащо стара история и новото индустриално селище, възникнало в резултат на заселващите се минни работници.
Според преброяването на населението от 2002 година в град Пробищип живеят както следва: в индустриалното селище – 8045 жители и в старото село – 669 жители (339 мъже и 330 жени) или общо 8714 жители, по етнически състав:[1][5]
| Националност | Индустриалното селище |
Старото село |
Всичко |
|---|---|---|---|
| северномакедонци | 7907 | 653 | 8560 |
| албанци | 0 | 0 | 0 |
| турци | 4 | 0 | 4 |
| роми | 20 | 14 | 34 |
| власи | 15 | 0 | 15 |
| сърби | 63 | 0 | 63 |
| бошняци | 0 | 1 | 1 |
| други | 36 | 1 | 37 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пробищип
Владо Йовановски (р. 1967), северномакедонски актьор- Емил Димитриев (р. 1979), северномакедонски политик
Лазко Колев, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков[6] и на Дончо Ангелов в 1915 година[7]- Манол Маджов (? – 1922), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 29 ноември 1922 година заедно с Димитър Псалтирков от Мушково[8]
- Мери Николова (р. 1973), северномакедонска писателка
- Мино Цветков, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит при обезоръжителната акция на 1 октомври 1910 в Пробищип[9]
- Яким Анастасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[10]
- Починали в Пробищип
Антоние Филиповски (1920 - 1944), югославски партизанин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 октомври 2007
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 29, 33.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
| |||||||||||
| |||||
