Направо към съдържанието

Пробищип

Пробищип
Пробиштип
— град —
Знаме
      
Герб
Средното училище „Наум Наумовски Борче“ в града
Средното училище „Наум Наумовски Борче“ в града
Пробищип 
41.9936° с. ш. 22.1767° и. д.
Пробищип
Северна Македония
41.9936° с. ш. 22.1767° и. д.
Пробищип
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Надм. височина792 m
Население10,816 души (2002)
Пощенски код2210
Официален сайтwww.probistip.gov.mk
Пробищип в Общомедия

Про̀бищип или понякога Про̀би Щип (на македонска литературна норма: Пробиштип) е град и общински център на едноименната Община Пробищип, Северна Македония.

Землището на Пробищип е 631 хектара, от които 2/3 обработваема земя, по-малко пасища и гори.[1]

Църквата „Успение Богородично

Пробищип е едно от най-старите села в общината и датира от XIV век.[1] В XIX век Пробищип е изцяло българско село в Кратовската каза, нахия Кратово на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Проби Щипъ има 233 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пробищип има 240 българи екзархисти.[3]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[4]

Пробищип е типично рударско градче, като такова то се издига благодарение на близостта си до рудника за олово и цинк – Злетово. Покрай рударството в града са изградени и индустриални мощности за производство на батерии и акумулатори.

Пробищип е сравнително нов, пръснат и малък град, разделен условно на две части: старото село Пробищип, имащо стара история и новото индустриално селище, възникнало в резултат на заселващите се минни работници.

Според преброяването на населението от 2002 година в град Пробищип живеят както следва: в индустриалното селище – 8045 жители и в старото село – 669 жители (339 мъже и 330 жени) или общо 8714 жители, по етнически състав:[1][5]

Националност Индустриалното
селище
Старото
село
Всичко
северномакедонци 7907 653 8560
албанци 0 0 0
турци 4 0 4
роми 20 14 34
власи 15 0 15
сърби 63 0 63
бошняци 0 1 1
други 36 1 37
Родени в Пробищип
  • Владо Йовановски (р. 1967), северномакедонски актьор
  • Емил Димитриев (р. 1979), северномакедонски политик
  • Лазко Колев, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков[6] и на Дончо Ангелов в 1915 година[7]
  • Манол Маджов (? – 1922), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 29 ноември 1922 година заедно с Димитър Псалтирков от Мушково[8]
  • Мери Николова (р. 1973), северномакедонска писателка
  • Мино Цветков, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит при обезоръжителната акция на 1 октомври 1910 в Пробищип[9]
  • Яким Анастасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[10]
Починали в Пробищип
  1. а б в Сайт на Община Пробищип.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 октомври 2007 
  6. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
  7. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 29, 33.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.