Бучище
| Бучище Бучиште | |
| — село — | |
 | |
  Бучище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 421 m |
| Население | 68 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Бучище в Общомедия | |
Бучище или Бучища (на македонска литературна норма: Бучиште) село в община Пробищип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Бучище е 4,9 км2, от които земеделската площ е 465 хектара – 234 хектара обработваема земя, 211 хектара пасища и 20 хектара гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бучища живеят 100 българи християни.[2]
В началото на XX век населението на Бучище е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучища (Boutchichta) има 104 българи екзархисти.[3]
В края на 1907 година една четвърт от селото е чифлик, собственост на Костадин Манев от Кратово, който притежава и една воденица. Останалата част от земята в Бучище е собственост на местните жители.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Бучище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 2002 година селото има 68 жители (35 мъже и 33 жени) с 26 домакинства и 34 жилища.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бучище
Гиго Гьорев (Гичо), македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[6]- Григор Георгиев (Глигор Гьорев, Георев, 1889 - 1923), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов, Нестроева рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, ранен на 5 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[7][8]
- Нуше Андов, (? - 1919) български революционер, деец на ВМОРО
- Пано Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[9]
- Филип Павлев (1881 – ?), български революционер и македоно-одрински опълченец
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 292-293, 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192. Може би идентичен с Григор Георгиев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136, 704.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
| |||||||||||
