Горни Стубол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за едното пробищипско село. За другото вижте Долни Стубол.

Горни Стубол
Горни Стубол
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
42° с. ш. 22.1° и. д.
Горни Стубол
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Плавица
Надм. височина 670 m
Население 99 души (2002)
Пощенски код 2210

Горни Стубол (на македонска литературна норма: Горни Стубол) село в община Пробищип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южното подножие на еруптивната планинска верига ПлавицаМанговица (Църни връх). В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.

Землището му е 7,9 км2, като земеделската площ е 757 хектара, от които 330 хектара са земеделски земи, 249 хектара пасища и 133 хектара гори.[1]

Двете села Горни и Долни Стубол са наричани общо Стублите.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Горни Стубол е село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 182 българи християни.[2]

В началото на XX век населението на Горни Стубол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни Стубол (Gorni-Stoubol) има 232 българи екзархисти и 12 власи и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Стубол (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия, а по-късно в Югославия.

Според преброяването от 2002 година Горни Стубол има 99 жители – 54 мъже и 45 жени в 44 домакинства и 54 къщи.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горни Стубол
  • Flag of Bulgaria.svg Павле, деец на ВМОРО, войвода на четата от Стублите, роден в Горни или Долни Стубол.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Циклев (?-1941), деец на ВМОРО и македонската федеративна организация.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 122.
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
     Портал „Македония“         Портал „Македония