Добрево (община Пробищип)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Добрево.

Добрево
Добрево
— село —
Панорамски поглед на селото Добрево 2.jpg
Macedonia relief location map.jpg
42.0242° с. ш. 22.1972° и. д.
Добрево
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Надм. височина 610 m
Население (2002) 340 души
Пощенски код 2210
Добрево в Общомедия

Добрево (на македонска литературна норма: Добрево) е село в източната част на Република Македония, община Пробищип.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е планинско, отстои на 6 км североизточно от общинския център Пробищип и в съседство на село Лесново и Лесновския манастир. Голяма част от землището му е заета от злетовските рудници и техните съоръжения. Ето защо селото е по-познато като рударски център и не толкова като селско поселище с аграрни характеристики.

Землището на Добрево обхваща 881 хектара, от които 276 хектара обработваема земя, 187 хектара пасища и 418 хектара гори.[1] Традиционно, до Втората световна война, селото се дели на следните махали: Кацарска, Шутевска, Витановска, Тулумджийска, Кумичарска, Юручка. Между първите пет махали се намира празно пространство, наречено Сред село.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от XIV век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 г.[3]

В XIX век Добрево е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от втората половина на XIX век.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добрево има 290 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Добрево има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Всички мъже забягват нелегални и войската се разпорежда с имотите им.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Добрево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

Френският шпионин Анри Пози разказва в книгата си „Войната се завръща“, излязла за пръв път от печат през 1934 г. потресаваща сцена от сръбските издевателства над българите.

В село Добрево, една 16-годишна мома, Миладина Тачева, обвинена и осъдена, че пяла българска песен, е била съблечена гола, вързана за една дъска и ѝ били нанесени 60 удара с тояга по кръста. След това е била изнасилена от началника на групата и неговите другари - шестима души![9]

Църквата „Свети Илия“ е от 1938 година. Не е изписана.[10] Според други сведения е от XIX век.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 340 жители (173 мъже и 167 жени), в 100 домакинства и 175 къщи.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Добрево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на община Пробищип.
  2. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 61 (автор на раздела – Т. Кондев).
  3. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
  4. Шапкалиска, Теодора. Лингвистички интерпретации. Скопје, Македонска книга, 1984. с. 217.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 130-131.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  9. Пози, Анри, „Войната се завръща“, Планета-7, София, 1992
  10. Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  11. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
Населени места в община Пробищип Probistip-grb-color-1.png
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица

     Портал „Македония“         Портал „Македония