Ямище
| Ямище Јамиште | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Ямище | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1116 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 2212 |
| Ямище в Общомедия | |
Ямище или Ямища (на македонска литературна норма: Јамиште) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в планината Осогово североизточно от общинския център Пробищип и югоизточно от град Кратово. Землището на Ямище е 19,7 km2, от които земеделската площ е 1954 хектара - 132 хектара обработваема земя, 429 хектара пасища и 1393 хектара гори.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ямище е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ямища има 175 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век населението на Ямище е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ямища (Yamichta) има 120 българи екзархисти.[3]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 19 септември войска арестува Хараламби Давидков, обвинен в участие в убийството на Алия Гениев. Бити са селяните Костадин Тодоров, Иван Милушов, Янаки Петков, Стоян Николов, Милан Михайлов и Мара Златкова. Жандармерията остава няколко дни разквартирувана в селото и го опустошава. Арестувани са коджабашията Яне, Мара Харалабова, Стоян Николов и Теодоси Давидков.[4]
В 2002 година в Ямище има 10 жители (5 мъже и 5 жени), които живеят в 76 домакинства, а в селото има общо 72 жилища.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 1-2.
| |||||||||||
Портал „