Марчино (община Пробищип)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Марчино.
| Марчино Марчино | |
| — село — | |
 | |
  Марчино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 740 m |
| Население | 26 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Марчино в Общомедия | |
Марчино или Маричино (на македонска литературна норма: Марчино) село в община Пробищип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Бунеш е 5,99 km2, от които земеделската площ е 551 хектара – 252 хектара обработваема земя, 141 хектара пасища и 158 хектара гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Марчино е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1812 година. Не е изписана.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Маричино живеят 200 жители, всички българи-християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Маричино (Maritchino) има 272 българи екзархисти.[4]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Маричино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители (12 мъже и 14 жени), в 15 домакинства и 37 къщи.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Марчино
Георги Монев Васев (1870 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 3-а солунска дружина;[7] на 8 март 1943 година като жител на Марчино подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[8]- Георги Псалтиров (1895 – 26 май 1925), български революционер, деец на ВМРО[9]
- Димитър Стефанов (1899 – 1970), български революционер, терорист на ВМРО[10]
- Мане Тасев (1882 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[11]
- Милан Иванов Тимев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина.[12] За отличие в боевете през Първата световна война е награден с орден „За храброст“, III степен.[13]
- Симеон Станков, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1915 година[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Сайт на община Пробищип.
- ↑ Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 21 януари 2021. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 472.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 130.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 34.
| |||||||||||
