Лезово
| Лезово Лезово | |
| — село — | |
 | |
  Лезово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 383 m |
| Население | 44 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Лезово в Общомедия | |
Лезово (изписване до 1945 година: Лѣзово; на македонска литературна норма: Лезово) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Лезово е 7,7 km2, от които земеделската площ е 689 хектара – 357 хектара обработваема земя, 330 хектара пасища и 2 хектара гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Лезово е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Лезово има 180 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лезово (Lezovo) има 240 българи екзархисти.[3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 9 души от селото са арестувани и измъчвани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Лезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 44 жители (22 мъже и 22 жени), в 22 домакинства и 53 къщи.[1]
Църквата в селото е „Свети Никола“. Не е изписана.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лезово
Петър Колев, български революционер, деец на ВМРО, загинал на 15 юни 1927 година в сражение при село Дренок, Кумановско[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
- ↑ Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 936.
| |||||||||||
