Трипатанци
| Трипатанци Трипатанци | |
| — село — | |
 | |
  Трипатанци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Манговица |
| Надм. височина | 390 m |
| Население | 126 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Трипатанци в Общомедия | |
Трипатанци или Трипотанци (на македонска литературна норма: Трипатанци) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от общинския център Пробищип, в южното подножие на еруптивната планинска верига Плавица — Манговица (Църни връх). Землището на Стърмош е 4,9 км2, като земеделската площ е 437 хектара, от които 251 хектара са земеделски земи, 180 хектара пасища и 6 хектара гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Трипатанци е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трипотанци има 160 жители, всички българи християни.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Трипатанци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 126 жители (65 мъже и 61 жени), от които 125 северномакедонци и 1 сърбин.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Трипатанци
Игнат Гигов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18.
| |||||||||||
