Направо към съдържанието

Злетово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Злетово
Злетово
— село —
поглед към Злетово
поглед към Злетово
41.9875° с. ш. 22.2347° и. д.
Злетово
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина553 m
Население2477 души (2002 г.)
Пощенски код2212
Злетово в Общомедия

Злетово (на македонска литературна норма: Злетово) е село в община Пробищип, Северна Македония. Селото е известно с минното дело и се намира между градовете Щип и Кочани. Близо до Злетово се намира село Лесново и известният Лесновски манастир. Край Злетово са разположени и два метоха на Лесновския манастир - Злетовският и Зеленградският манастир.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Злетово е 10,4 км2, от които земеделската площ е 915 хектара – 331 хектари обработваема земя, 491 хектара пасища и 143 хектара гори.[1]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от личното име *Злѧта, развито от личното име Зълъ и наставката -ѧта. Сравними са личното име Милета < Милѧта, местното име Болетино от личното име Болета < Болѧта (сравнимо е руското местно име Болята).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Документ от Злетовската община по време на българското управление на Македония през 1918 г.
Улица в селото

На половин километър източно над Злетово е античната и средновековна крепост Градище.[3]

Злетово е споменато за пръв път в 1019 година (τήν Σύλετοβάν) като част от Моровиздската епархия на Охридската архиепископия.[4] В 1330 година е споменато като въ хорѣ злѧтовстѣи, а в 1353 година е споменато като вь земли слѧтовскои.[2] Селото се споменава като Злетово в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[5] В 1558 година е спомената река Злетовщица (на Злетовштице).[2]

Църквата „Успение Богородично“ е вероятно от първата половина на XVI век.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Злетово живеят 670 българи-християни, 230 турци и 20 цигани.[7] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия.[8]

В началото на XX век Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Злетово има 19 сръбски патриаршистки къщи.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 776 българи екзархисти и 184 патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[10]

Гробищната еднокорабна църква с по-скромни размери „Свети Илия“ е издигната в 1911 година, на южната страна от гробищата на рида Илиица. Църквата е изградена от сърбоманската община в селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Злетово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

По време на Междусъюзническата война сръбски четници изгарят Долна махала.[12] По време на войната в селото са погребани 120 български военнослужещи.[13] След войната Злетово попада в Сърбия, а по-късно – в Югославия.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Алексиев Анастасов от Кратово е български кмет на Злетово от 13 август 1941 година до 24 април 1943 година. След това кмет е Григор Ал. Миладинов от Кратово (26 юни 1943 - 9 септември 1944).[14]

Според преброяването от 2002 година в Злетово живеят 2477 жители (1262 мъже и 1215 жени), които живеят в 733 домакинства.[1]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Злетово
  • Георги Димитров (1893 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[15]
  • Георги Леков (? – 1922), деец на ВМРО, заловен в сражение и застрелян от сръбските власти[15]
  • Димитър Мойсеев Антонов (1879 – ?), капитан от Българската армия[16]
  • Ефтим Михайлов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов на 2 пъти[17]
  • Ибош чауш, турчин, деец на ВМОРО[18]
  • Милан Генов (1877 – 1928), фармацевт, жертва на сръбските власти във Вардарска Македония
  • Михаил Антонов, български художник[19]
  • Михаил Д. Рударчев, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[20]
  • Славчо Абазов (? – 1928), кратовски войвода на ВМРО
  • Стоян Тарапуза (р. 1933), северномакедонски писател
  • Тасе Милосов (1872 – 1908), кратовски войвода на ВМОРО
Починали в Злетово
  • Боян Стефанов Пенчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[21]
  • Боян Тенев Ковачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[21]
  • Тодор Поптрайков Прокопиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[22]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
  2. ↑ а б в Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 646.
  3. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 268.
  4. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 175 – 176.
  5. ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
  6. ↑ Злетовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 1 април 2014 г.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  8. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  9. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  12. ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 426 – 427, 429. (автор на раздела – А. Апостолов)
  13. ↑ ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 37.
  14. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  15. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35, 43
  18. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 362.
  19. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  21. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 29
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 55


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Злетово&oldid=12402439“.