Болетин
| Болетин Болетин | |
| — село — | |
 | |
  Болетин | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна Река |
| Площ | 7,2 km² |
| Надм. височина | 1323 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1255 |
| Болетин в Общомедия | |
Болетин или Болетино (на албански: Boletini, Болитини, на македонска литературна норма: Болетин) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Река на левия бряг на Радика в пролома ѝ между Дешат и Чаушица.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името Болетино е от личното име Болета < Болѧта. Сравнимо е руското местно име Болята, както и Злетово от личното име *Злѧта.[1] Според Йордан Заимов етимологията на името е от диалектното боле, болье „повече“, „по-добре“. Сравними са местното име Боли връх при Хърсово, Светиврачко, личното име Болислав в Петричко и Пазарджишко, местните име Болева ливада при Коприва, Кюстендилско, Болевеец при Тишаново, Кюстендилско, Больовска махала при Пелатиково, Кюстендилско, Болев дол в Царибродско.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Болетин е торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Болетин (Bolétine) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 80 помаци.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Болетин има 330 жители българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Волетин е чисто помашко (българомохамеданско) село в Реканската каза на Дебърския санджак с 45 къщи.[5]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 646.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 108.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
