Болетин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Болетино)
Болетин
Болетин
— село —
41.6575° с. ш. 20.6017° и. д.
Болетин
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областДолна Река
Площ7,2 km²
Надм. височина1323 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1255
Болетин в Общомедия

Болетин или Болетино (на албански: Boletini, Болитини, на македонска литературна норма: Болетин) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Река на левия бряг на Радика в пролома ѝ между Дешат и Чаушица.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името Болетино е от личното име Болета < Болѧта. Сравнимо е руското местно име Болята, както и Злетово от личното име *Злѧта.[1] Според Йордан Заимов етимологията на името е от диалектното боле, болье „повече“, „по-добре“. Сравними са местното име Боли връх при Хърсово, Светиврачко, личното име Болислав в Петричко и Пазарджишко, местните име Болева ливада при Коприва, Кюстендилско, Болевеец при Тишаново, Кюстендилско, Больовска махала при Пелатиково, Кюстендилско, Болев дол в Царибродско.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Болетин е торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Болетин (Bolétine) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 80 помаци.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Болетин има 330 жители българи мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Волетин е чисто помашко (българомохамеданско) село в Реканската каза на Дебърския санджак с 45 къщи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 646.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 108.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007