Кичиница
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Киченица.
| Кичиница Кичиница | |
| — село — | |
.jpg) Манойловата кула в Кичиница | |
  Кичиница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1358 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Кичиница в Общомедия | |
Кичиница или Киченица (на македонска литературна норма: Кичиница; на албански: Kiçinica) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на планината Чаушица над пролома на Мавровската река между Чаушица и Ничпурската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Кичиница е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Киченица (Kitchinitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 86 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Киченица има 120 жители арнаути християни.[2] Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кичиница е чисто албанско православно село в Реканската каза на Дебърския санджак с 21 къщи.[4]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Киченица има 21 сръбски къщи.[5] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кичиница има 18 албански патриаршистки къщи.[6]
Според Георги Трайчев, през първата половина на ХХ век в Кичиница, както и в Сенце и Волковия, все още е имало възрастни християни, които са помнели и говорели български език.
По време на Втората световна война около тринадесет души от Кичиница, тогава анексирана от Албания, пресичат тогавашната демаркационна линия и бягат в части от Македония под българска администрация, предимно в Скопие.
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кичиница
Арсен Яневски (р. 1949), северномакедонски юрист-
Бранко Манойловски (р. 1941), северномакедонски политик 
Лазар Танашов (1837 - 1906), български екзархийски свещеник, деец на ранното Българско възраждане в Македония[източник? (Поискан преди 64 дни)]- Методия Манойловски (р. 1947), северномакедонски историк
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
