Кичиница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Киченица.

Кичиница
Кичиница
— село —
традиционна къща
традиционна къща
North Macedonia relief location map.jpg
41.6928° с. ш. 20.7236° и. д.
Кичиница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Горна река
Надм. височина 1358 m
Население (2002) 0 души
Кичиница в Общомедия

Кичиница или Киченица (на македонска литературна норма: Кичиница; на албански: Kiçinica) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна река високо в северните поли на планината Чаушица над пролома на Мавровската река между Чаушица и Ничпурската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кичиница е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Киченица е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 86 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Киченица има 120 жители арнаути християни.[2] Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.[3]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Киченица има 21 сръбски къщи.[4] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кичиница има 18 албански патриаршистки къщи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кичиница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.263.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.91.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония