Кракорница
|
Кракорница Кракорница |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Архангел Михаил“ |
|
  Кракорница |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1634 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Кракорница в Общомедия | |
Крако̀рница (на македонска литературна норма: Кракорница; на албански: Krakornica) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горна Река високо в южните поли на Ничпурската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в Кракорница „Свети Архангел Михаил“ датира от XV век и е възобновена в средата на XX век и повторно в 1997 – 1998 година. В близост до селото има и манастир без конаци и църковна администрация „Свети Харалампий“, който е изграден на скали, от които тече смятана за лековита вода.
В XIX век Кракорница е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кракорница (Cracornitza) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 85 албанци мюсюлмани и 120 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крекорница има 180 жители арнаути християни и 180 арнаути мохамедани.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Крекорница има 35 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кракорница има 210 албанци и в селото работи българско училище.[4]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кракорница има 64 албански патриаршистки къщи.[5]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кракорница като албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители македонци.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 15 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кракорница
Тодор Томов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
| |||||||||||
Портал „