Кракорница
| Кракорница Кракорница | |
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Архангел Михаил“ | |
  Кракорница | |
| Страна |
 Република Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуша |
| Географска област | Горна река |
| Надм. височина | 1 634 m |
| Население (2002) | 15 души |
| Пощенски код | 1256 |
| Кракорница в Общомедия | |
Крако̀рница (на македонска литературна норма: Кракорница; на албански: Krakornica) е село в Република Македония, в Община Маврово и Ростуша.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горна река високо в южните поли на Ничпурската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в Кракорница „Свети Архангел Михаил“ датира от XV век и е възобновена в средата на XX век и повторно в 1997 - 1998 година. В близост до селото има и манастир без конаци и църковна администрация „Свети Харалампий“, който е изграден на скали, от които тече смятана за лековита вода.
В XIX век Кракорница е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кракорница е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 85 албанци мюсюлмани и 120 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крекорница има 180 жители арнаути християни и 180 арнаути мохамедани.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Крекорница има 35 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кракорница има 210 албанци и в селото работи българско училище.[4]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кракорница има 64 албански патриаршистки къщи.[5]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кракорница като албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители македонци.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Маврово и Ростуша | 
| |
|---|---|---|
| Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче
Исторически села: Търница | ||
Портал „
