Никифорово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никифорово.

Никифорово
Никифорово
— село —
Никифорово от Маврови ханове
Никифорово от Маврови ханове
Macedonia relief location map.jpg
41.6758° с. ш. 20.7758° и. д.
Никифорово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Мавровско поле
Надм. височина 1 539 m
Население (2002) 10 души
Пощенски код 1254
Никифорово в Общомедия

Никифорово (произнасяно и Ничворово, на македонска литературна норма: Никифорово; на албански: Nikiforova, Никифорова) е село в Република Македония в община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Мавровската котловина (Вруполе) на източния бряг на Мавровското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Никифорово. Сръбска пощенска картичка от 1920 - 1930-те
Църквата „Свети Пантелеймон“, XIX век

В XIX век Никифорово е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Ничворово или Никифорово. — Ничворовска църква се казва св. Пантелеймонъ и е нова. Преди нѣколко години, до когато тази цьрква не бѣше освятена, на праздника вел. м. Пантелеймонъ ничворовци коляха при църква си курбанъ, а подиръ освятяванието и́, при нея пакъ се коли всѣка година курбанъ, но не вече въ храмовий день, а прѣзъ кой да е лѣтенъ праздникъ, когато селенитѣ сѫ посвободни. За курбанъ на ничворовци служатъ 2 или 3 овна, които тѣ взематъ отъ онзи овчаръ, комуто продадѫтъ пашата въ планината си. Месото на закланитѣ овни се сварява и испича и изяда отъ селенитѣ при цьрквата. Хлѣбъ и вино си носи всѣки самъ.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Никифорово има 450 българи християни.[2] Цялото население на селото е двуезично, като знае български и албански, но домашният език е български.[3]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ничифорово има 60 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никфорово има 60 сръбски къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никифорово има 464 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[6]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 77 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[7]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Никифорово е село в Леуновска община в Горноположкия срез и има 62 къщи с 343 жители българи.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 души население - всички македонци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Никифорово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. ср.213.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 92.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр. 26.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Српски биографски речник, том 4, с. 72.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония