Присойница
| Присойница Присојница | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Присойница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна река |
| Надм. височина | 682 m |
| Население | 315 души (2002) |
| Пощенски код | 1254 |
| Присойница в Общомедия | |
Присойница (на македонска литературна норма: Присојница; на албански: Prisojnica) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна река в източните склонове на Дешат над река Радика.
История
[редактиране | редактиране на кода]Присойница (Prisovinçe) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има 11 домакинства и антропонимията е албанска: Прогон Димитри, Димитри Гьонеци, Петър Араси, Димитри Араси и Димитри Палама.[1]
В XIX век Присойница е торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Присомница (Prissomnitza) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 232 помаци.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Присойница има 400 жители българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Присойница е чисто помашко (българомохамеданско) село в Реканската каза на Дебърския санджак с 64 къщи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 315 жители.[5] По-голямата част от „бошняците“, „турците“ и „албанците“ всъщност са торбеши.
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 232 |
| албанци | 2 |
| турци | 66 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 6 |
| други | 9 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Caka, Eduart. Defteri i hollësishëm për zonat e dibrës i vitit 1467. Tiranë, Akademia e studimeve albanologjike instituti historisë, 2019. с. 119.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
