Леуново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Левуново.

Леуново
Леуново
— село —
Леуново от Маврови ханове
Леуново от Маврови ханове
North Macedonia relief location map.jpg
41.695° с. ш. 20.7978° и. д.
Леуново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Мавровско поле
Надм. височина 1 340 m
Население 6 души (2002)
Леуново в Общомедия

Леуново или книжовно Левуново (на македонска литературна норма: Леуново; на албански: Leunova, Леунова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Мавровската котловина на източния бряг на Мавровското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Български офицери в Леуново, 1916 г.

Църквата „Успение Богородично“ е от 1840 година.[1] В църквата работят представители на дебърския резбарски род Филипови.[2]

В XIX век Леуново е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Леуново има 900 българи християни и 55 арнаути мохамедани.[3] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[4]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Леуново има 40 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леуново има 720 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[7] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 79 от 117 християнски къщи (от общо 133 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[8].

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Леуново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Леуново е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 135 къщи със 747 жители българи и албанци.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 6 души население – всички македонци.[11]

Църквата „Света Богородица

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Леуново
„Благовещение“, икона на Димитър Зограф от Леуново, 1537-1543 г. 34,4 x 25,5 cm. Гипсов грунд на дъска. От църквата на Слепченския манастир, днес в Музея на Македония, Скопие
Родени в Леуново
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Ксенте Богоев (1919 – 2008), председател на Изпълнителния съвет на Събранието на Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Аврамов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен[12]
  • Flag of Serbia.svg Петър Новакович Чардаклия (? – 1808), сръбски дипломат, участник в Първото сръбско въстание
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Тихомир Шарески (1921 – 2004), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Саво Костовски (1925 – 1993), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Атанасов, български опълченец и революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ристовски, Гоце. Македонија за почетници. // Кукурику.mk. Посетен на 9 февруари 2015.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 247.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.213.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.92.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.
  8. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
  10. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония