Леуново
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Левуново.
|
Леуново Леуново |
|
|---|---|
| — село — | |
 Леуново от Маврови ханове |
|
  Леуново |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуша |
| Географска област | Мавровско поле |
| Надм. височина | 1340 m |
| Население | 6 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Леуново в Общомедия | |
Леуново или книжовно Левуново (на македонска литературна норма: Леуново; на албански: Leunova, Леунова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуша.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Мавровската котловина на източния бряг на Мавровското езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Успение Богородично“ е от 1840 година.[1] В църквата работят представители на дебърския резбарски род Филипови.[2]
В XIX век Леуново е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Леуново има 900 българи християни и 55 арнаути мохамедани.[3] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[4]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Леуново има 40 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леуново има 720 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[7] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 79 от 117 християнски къщи (от общо 133 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[8].
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Леуново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Леуново е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 135 къщи със 747 жители българи и албанци.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 6 души население – всички македонци.[11]
.jpg)
Личности[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
- Родени в Леуново
Ксенте Богоев (1919 – 2008), председател на Изпълнителния съвет на Събранието на Социалистическа република Македония
Нестор Аврамов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен[12]
Петър Новакович Чардаклия (? – 1808), сръбски дипломат, участник в Първото сръбско въстание- Тихомир Шарески (1921 – 2004), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Саво Костовски (1925 – 1993), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Яне Атанасов, български опълченец и революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ристовски, Гоце. Македонија за почетници. // Кукурику.mk. Посетен на 9 февруари 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 247.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.213.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.92.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
| |||||||||||
Портал „
