Леуново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Левуново.
Леуново
Леуново
— село —
Леуново от Маврови ханове
Леуново от Маврови ханове
North Macedonia relief location map.jpg
41.695° с. ш. 20.7978° и. д.
Леуново
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областМавровско поле
Надм. височина1340 m
Население6 души (2002)
Пощенски код1256
Леуново в Общомедия

Леуново или книжовно Левуново (на македонска литературна норма: Леуново; на албански: Leunova, Леунова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Мавровската котловина на източния бряг на Мавровското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Български офицери в Леуново, 1916 г.
Стара къща в Леуново
„Благовещение“, икона на Димитър Зограф от Леуново, 1537-1543 г. 34,4 x 25,5 cm. Гипсов грунд на дъска. От църквата на Слепченския манастир, днес в Музея на Македония, Скопие

Църквата „Успение Богородично“ е от 1840 година.[1] В църквата работят представители на дебърския резбарски род Филипови.[2]

В XIX век Леуново е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Леуново има 900 българи християни и 55 арнаути мохамедани.[3] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[4]

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 85 ученици, от които 20 ученички и 65 ученици с 1 учител.[5]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[6] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Леуново има 40 сръбски къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леуново има 720 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[8] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 79 от 117 християнски къщи (от общо 133 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Леуново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Леуново е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 135 къщи със 747 жители българи и албанци.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 6 души население – всички македонци.[12]

Църквата „Света Богородица
Националност Всичко
македонци 6
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Леуново
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Зограф, иконописец от XVI век
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Ксенте Богоев (1919 – 2008), председател на Изпълнителния съвет на Събранието на Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Аврамов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, ранен[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стрезов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина
  • Flag of Serbia.svg Петър Новакович Чардаклия (? – 1808), сръбски дипломат, участник в Първото сръбско въстание
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Саво Костовски (1925 – 1993), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Тихомир Шарески (1921 – 2004), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Глигоров Матов, македоно-одрински опълченец; 26 годишен; 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 1.X.1912 г. – 7.VI.1913 г. убит.
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Атанасов (1853 – 1908), български опълченец и революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ристовски, Гоце. Македонија за почетници. // Кукурику.mk. Посетен на 9 февруари 2015.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 247.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
  5. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  6. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.