Сенце (община Маврово и Ростуше)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Сенце.
Сенце Сенце |
|
---|---|
— село — | |
![]() Църквата „Света Богородица“ |
|
Страна |
![]() |
Регион | Положки |
Община | Маврово и Ростуше |
Географска област | Горна Река |
Надм. височина | 1604 m |
Население | 21 души (2002) |
Пощенски код | 1256 |
Сенце в Общомедия |
Сенце (на македонска литературна норма: Сенце; на албански: Senca, Сенца) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на Чаушица над река Радика.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Сенце подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Сенце подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Зосим Лазарев и Петър Хаджибилбилев от Сенце подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1]
В XIX век Сенце е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Санце (Santzé) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 72 албанци мюсюлмани и 207 албанци православни.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сенце има 195 жители арнаути християни и 120 арнаути мохамедани.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сенце има 19 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Селце се състои от 108 албанци и в селото има българско училище.[5]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сенце има 28 албански патриаршистки и 12 албански мюсюлмански къщи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 5 |
албанци | 15 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 1 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сенце
Саво Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-13
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
|