Дуф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дуф
Дуф
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.7483° с. ш. 20.7753° и. д.
Дуф
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Горни Полог
Надм. височина 1 075 m
Население 39 души (2002)

Дуф или книжовно Дух (на македонска литературна норма: Дуф; на албански: Dufi, Дуфи) е село в Северна Македония, разположено високо в южните поли на Ничпурската планина.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географски селото принадлежи към областта Горни Полог, където традиционно се води и административно, но в културно отношение е част от Горна река и днес административно се води към Община Маврово и Ростуша.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е осветена през 1874 година от управляващия Скопската епархия Кирил Скопски.[1]

В XIX век Дуф е разделено в конфесионално отношение албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Духъ. — Българитѣ въ Духъ говорятъ арнаутски и само възрастнитѣ знаятъ български.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дух има 860 жители арнаути християни и 270 арнаути мохамедани.[3] Кънчов смята, че населението на Дух е от българско потекло, тъй като е двуезично.[4]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие половината от 133 къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия.[5] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 116 сръбски патриаршистки къщи.[6]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дух се състои от 200 българи екзархисти и 600 българи патриаршисти сърбомани и в селото има българско и две сръбски училища.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дуф са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Афанасий Селишчев пише за Дуф в 1931 година:

Албанско по език, но не и по етническо съзнание е станало в последните 30—40 години южногорноположкото село Дуф. Много думи от предишния български език влизат в употреба в новата реч - албанската. Някои хора знаят и предишни, бъларски песни. Явно Дуф е протекъл същия процес на албанизация като в селата в Горна Река, с чиито жители населението на Дуф е в близки взаимоотношения. [9]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Дуф е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 130 къщи с 587 жители българи и албанци.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има жители.[11]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 37
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дуф
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Арсов, македоно-одрински опълченец, работник, грамотен, 28-годишен, Нестроева рота на Девета велешка дружина[12]
  • Flag of Albania.svg Flag of North Macedonia.svg Невзат Бейта (1961 -), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Търпе Зафиров Йосифов (1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Втора скопска дружина, загинал при Шаркьой на 26 януари 1913 година[13]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божовић, Григорије. Село Дуф, в сборника: „Чудесни кутови", Београд, 1930, стр. 21—27.
  • Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чилингиров, Ст. Документи за Скопската и Нишката Епархия, Македонски преглед, год. ХII, 1940, № 2, с. 95.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.
  6. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 122-123.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  9. Селищев, Афанасий. Славянское население Албании, София, 1931, стр. 22.
  10. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 54.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 329.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония