Дуф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дуф
Дуф
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.7483° с. ш. 20.7753° и. д.
Дуф
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорни Полог
Надм. височина1075 m
Население39 души (2002)
Пощенски код1231
Дуф в Общомедия

Дуф или книжовно Дух (на македонска литературна норма: Дуф; на албански: Dufi, Дуфи) е село в Северна Македония, разположено високо в южните поли на Ничпурската планина.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географски селото принадлежи към областта Горни Полог, където традиционно се води и административно, но в културно отношение е част от Горна Река и днес административно се води към община Маврово и Ростуше.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е осветена през 1874 година от управляващия Скопската епархия Кирил Скопски.[1]

В XIX век Дуф е разделено в конфесионално отношение албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Духъ. — Българитѣ въ Духъ говорятъ арнаутски и само възрастнитѣ знаятъ български.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дух има 860 жители арнаути християни и 270 арнаути мохамедани.[3] Кънчов смята, че населението на Дух е от българско потекло, тъй като е двуезично.[4]

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 52 ученици, от които 12 ученички и 40 ученици с 1 учител.[5]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие половината от 133 къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия.[6] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 116 сръбски патриаршистки къщи.[7]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дух се състои от 200 българи екзархисти и 600 българи патриаршисти сърбомани и в селото има българско и две сръбски училища.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дуф са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Афанасий Селишчев пише за Дуф в 1931 година:

Албанско по език, но не и по етническо съзнание е станало в последните 30—40 години южногорноположкото село Дуф. Много думи от предишния български език влизат в употреба в новата реч - албанската. Някои хора знаят и предишни, бъларски песни. Явно Дуф е протекъл същия процес на албанизация като в селата в Горна Река, с чиито жители населението на Дуф е в близки взаимоотношения.[10]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Дуф е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 130 къщи с 587 жители българи и албанци.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има жители.[12]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 37
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дуф
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Арсов, македоно-одрински опълченец, работник, грамотен, 28-годишен, Нестроева рота на Девета велешка дружина[13]
  • Flag of Albania.svg Flag of Macedonia.svg Невзат Бейта (1961 -), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Търпе Зафиров Йосифов (1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Втора скопска дружина, загинал при Шаркьой на 26 януари 1913 година[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божовић, Григорије. Село Дуф, в сборника: „Чудесни кутови", Београд, 1930, стр. 21—27.
  • Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чилингиров, Ст. Документи за Скопската и Нишката Епархия, Македонски преглед, год. ХII, 1940, № 2, с. 95.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  5. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  7. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  10. Селищев, Афанасий. Славянское население Албании, София, 1931, стр. 22.
  11. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.