Беличица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беличица
Беличица
— село —
Стара къща в Беличица
Стара къща в Беличица
North Macedonia relief location map.jpg
41.6939° с. ш. 20.6903° и. д.
Беличица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Горна река
Надм. височина 1439 m
Население (2002) 4 души
Пощенски код 1254
Беличица в Общомедия

Беличица (изписване до 1945 Бѣличица, на македонска литературна норма: Беличица; на албански: Beliçica) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна река високо в северните поли на планината Чаушица над пролома на Мавровската река между Чаушица и Ничпурската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Свети Никола

В началото на XIX век Беличица подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В поменика на Бигорския манастир са споменати много поклонници от Беличица с български имена - Цветко, Милица, Ело, Стрезо, Доико, Стойно, Спасенъ, Цвето, Змейко, Новак. В 1852 година жители на Беличица подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1852 година поп Христо от Беличица подкрепя финансово издаването на „Житие св. Григоря Архепископа Омирйтскаго“.[1] Алексий Пенчов от Беличица в 1879 година е участник в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.[2]

В края на XIX век Беличица е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Беличица е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 334 албанци православни.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Беличица има 450 жители арнаути християни.[4] Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Беличица има 60 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Беличица се състои от 438 албанци и в селото работи българско училище.[7]

Беличица остава единственото християнско горнореканско село, в което част от жителите не се поддават на сръбската пропаганда и не стават патриаршисти сърбомани. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Беличица има 36 албански екзархийски и 30 албански патриаршистки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 15 ученици.[8]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Беличица като албанско село.[9]

На 19 септември 1944 година част на Бали Комбътар се сражава с комунистически партизани от Трети титовски отряд, които защитават Беличица и след падането на селото избива 17 души и го запалва в така нареченото Беличенско клане.[10]

Според преброяването от 2002 година Беличица има 4 жители македонци.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Беличица
Починали в Беличица
Други
  • Flag of Albania.svg Flag of North Macedonia.svg Матея Матевски (1929 – 2018), поет от Северна Македония, по произход от Беличица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 12 - 13.
  2. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.263.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.91.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 184-185.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Маркоски, Нешо. „Беличица во пламен“. Тетово, 1975.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония