Беличица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беличица
Беличица
— село —
Стара къща в Беличица
Стара къща в Беличица
North Macedonia relief location map.jpg
41.6939° с. ш. 20.6903° и. д.
Беличица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуше
Географска област Горна Река
Надм. височина 1439 m
Население 4 души (2002)
Пощенски код 1254, 1256
Беличица в Общомедия

Беличица (изписване до 1945 Бѣличица, на македонска литературна норма: Беличица; на албански: Beliçica) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на планината Чаушица над пролома на Мавровската река между Чаушица и Ничпурската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Свети Никола
Стара къща в Беличица

В началото на XIX век Беличица подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В поменика на Бигорския манастир са споменати много поклонници от Беличица с български имена - Цветко, Милица, Ело, Стрезо, Доико, Стойно, Спасенъ, Цвето, Змейко, Новак. В 1852 година жители на Беличица подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1852 година поп Христо от Беличица подкрепя финансово издаването на „Житие св. Григоря Архепископа Омирйтскаго“.[1] Алексий Пенчов от Беличица в 1879 година е участник в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.[2]

В края на XIX век Беличица е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Беличица (Bélitchitza) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 334 албанци православни.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Беличица има 450 жители арнаути християни.[4] Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Беличица има 60 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Беличица се състои от 438 албанци и в селото работи българско училище.[7]

Беличица остава единственото християнско горнореканско село, в което част от жителите не се поддават на сръбската пропаганда и не стават патриаршисти сърбомани. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Беличица има 36 албански екзархийски и 30 албански патриаршистки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 15 ученици.[8]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Беличица като албанско село.[9]

На 19 септември 1944 година част на Бали Комбътар се сражава с комунистически партизани от Трети титовски отряд, които защитават Беличица и след падането на селото избива 17 души и го запалва в така нареченото Беличенско клане.[10]

Според преброяването от 2002 година Беличица има 4 жители македонци.[11]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Беличица
Починали в Беличица
Други
  • Flag of Albania.svg Flag of North Macedonia.svg Матея Матевски (1929 – 2018), поет от Северна Македония, по произход от Беличица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Селищев А. М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 12 - 13.
  2. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 184-185.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Маркоски, Нешо. „Беличица во пламен“. Тетово, 1975.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония