Сушица (община Маврово и Ростуше)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
| Сушица Сушица | |
|---|---|
| — село — | |
  Сушица | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Мала Река |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1254 |
| Сушица в Общомедия | |
Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра в долината на Мала река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Сушица е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сушица (Souchitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сушица има 156 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 192 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сушица има 25 български екзархийски къщи.[4]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сушица
Аврам Яковов, български зограф- Велко Иванов (? - 1896), майстор строител, починал във видинското село Орешец[7]
- Глигор (Григор) Аврамов, 25-годишен, бозаджия, основно образование, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[8]
- Марко, български зограф, може би идентичен с Марко Дебралията, работил около 1885 година в Карея[9]
- Нове, зограф, рисувал в Кучковския манастир през 1838 година, като на иконата на Света Богородица има надпис „Сей храмъ стагѡ архангела Михаіила писавъ и сей икони со рȢкою грѣшни Нове ѿ Дебъръ село СȢшица синȢ. Галичникъ ради дȢшевное спасение 1838“[10][11]
- Соне Алексов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, бозаджия, неграмотен, 1 рота на 1 дебърска дружина, безследно изчезнал на 9 юли 1913 година[12]
- Спиро Мицев, български опълченец
- Ташко Цветков (? – 1905), български революционер
- Христо Янков (? – 1911), български зограф
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13
- ↑ Георгова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 264.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 260.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
| |||||||||||
Портал „