Долни Стубол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за едното пробищипско село. За другото вижте Горни Стубол.

Долни Стубол
Долни Стубол
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.9996° с. ш. 22.1216° и. д.
Долни Стубол
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Плавица
Надм. височина 610 m
Население 168 души (2002)
Пощенски код 2210
Долни Стубол в Общомедия

Долни Стубол (на македонска литературна норма: Долни Стубол) село в община Пробищип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южното подножие на еруптивната планинска верига ПлавицаМанговица (Църни връх). В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.

Землището му е 6,7 км2, като земеделската площ е 628 хектара, от които 448 хектара са земеделски земи, 138 хектара пасища и 42 хектара гори.[1]

Двете села Долни и Горни Стубол са наричани общо Стублите.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Долни Стубол е село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 140 българи християни.[2]

В началото на XX век населението на Долни Стубол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долни Стубол (Dolni-Stoubol) има 200 българи екзархисти и 12 власи и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Стубол (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Самото село е ограбено и подпалено от османски войски.[5] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия, а по-късно в Югославия.

Според преброяването от 2002 година Долни Стубол има 168 жители – 84 мъже и 84 жени в 66 домакинства и 120 къщи.[1]

Църквата „Свети пророк Йеремия“ е изградена в 1936 година, а е обновена и преосветена в 2003 година от митрополит Агатангел Брегалнишки.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долни Стубол
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Иванов Бошков (? - след 1943), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 3-а солунска дружина,[7][8] носител на кръст „За храброст“ IV степен,[8] получил народна пенсия от Министерския съвет на Царство България в 1943 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Павле, деец на ВМОРО, вовода на четата от Стублите, роден в Горни или Долни Стубол.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  5. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 422. (автор на раздела - А. Апостолов)
  6. Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  7. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 238.
  8. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 286.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 122.
     Портал „Македония“         Портал „Македония