Долни Стубол
Тази статия е за едното пробищипско село. За другото вижте Горни Стубол.
| Долни Стубол Долни Стубол | |
| — село — | |
 Сградата на старото училище | |
  Долни Стубол | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Плавица |
| Надм. височина | 610 m |
| Население | 168 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Долни Стубол в Общомедия | |
Долни Стубол (на македонска литературна норма: Долни Стубол) село в община Пробищип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в южното подножие на еруптивната планинска верига Плавица — Манговица (Църни връх). В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.
Землището му е 6,7 км2, като земеделската площ е 628 хектара, от които 448 хектара са земеделски земи, 138 хектара пасища и 42 хектара гори.[1]
Двете села Долни и Горни Стубол са наричани общо Стублите.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Долни Стубол е село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 140 българи християни.[2]
В началото на XX век населението на Долни Стубол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долни Стубол (Dolni-Stoubol) има 200 българи екзархисти и 12 власи и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Стубол (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Самото село е ограбено и подпалено от османски войски.[5] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия, а по-късно в Югославия.
Според преброяването от 2002 година Долни Стубол има 168 жители – 84 мъже и 84 жени в 66 домакинства и 120 къщи.[1]
Църквата „Свети пророк Йеремия“ е изградена в 1936 година, а е обновена и преосветена в 2003 година от митрополит Агатангел Брегалнишки.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долни Стубол
Йордан Иванов Бошков (? - след 1943),[7] македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 3-а солунска дружина,[8][9] носител на кръст „За храброст“ IV степен,[9] на 21 април 1943 година, като жител на Долни Стубол, подава молба за българска народна пенсия,[7] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[8]- Павле, деец на ВМОРО, воевода на четата от Стублите, роден в Горни или Долни Стубол.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 422. (автор на раздела - А. Апостолов)
- ↑ Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 237.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 238.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 286.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 122.
| |||||||||||
