Стрисовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стрисовци
Стрисовци
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.9661° с. ш. 22.0975° и. д.
Стрисовци
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Осогово
Надм. височина 474 m
Население (2002) 54 души

Стрисовци (на македонска литературна норма: Стрисовци) е село в източната част на Република Македония, община Пробищип.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено югозападно от общинския център Пробищип. Землището на Стрисовци е 16,4 km2, от които земеделската площ е 1549 хектара - 746 хектара обработваема земя, 731 хектара пасища и 72 хектара гори.[1] Селото е разположено амфитеатрално, край коритото на река Белошица.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според народно предание Стрисовци е старо село, чиито християнски жители били принудени да се изселят от настанили се в селото турци. Последен, към XVIII век, се изселва родът Сатиевци (Сатчиевци), настанил се в Горно Барбарево и Дренок. През ХХ век край селските гробища са запазени основи на църквичка, за която се твърди, че била посветена на Света Петка.[3]

В XIX век Стрисовци е чисто турско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стрисовци (Строисовци) има 500 жители, всички турци.[4] От тях 5-6 семейства са юруци, а 3-4 - мохаджири от Сърбия.[2] В началото на Балканската война турското население на селото бяга.[2] По-късно някои от местните турци се завръщат, но са затворени от жители на околните села в една плевня и са изгорени.[5] Новите заселници в Стрисовци са предимно от съседните Горно и Долно Барбарево.[2]

В 1948 селото има 433, а през 1971 година - 287 жители.[2] Според преброяването от 2002 година Стрисовци има 54 жители македонци (31 мъже и 23 жени), които живеят в 30 домакинства, а в селото има общо 64 жилища.[1]

Родове[редактиране | редактиране на кода]

Преселници от Горно Барбарево са родовете: Шукевци-Фудулци, Деяновци, Чулевци, Сатиевци, Голубановци, Балабановци, Барборковци и Стойчевци.

Преселници от Долно Барбарево са родовете: Гьорчевци, Каревци, Гаджевци, Богоевци, Чупевци, Каракашци.

През 1935-1936 година, в резултат на провежданата аграрна реформа, в Стрисовци се заселват и са оземлени родовете: Герджовци (от Лесново), Клупчарци (от Горно Кратово), Парговци (от Крилатица), Куковци (от Опила), Бошаци (от Псача) и Бойковци-Янковци (от Луке).[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. а б в г д е Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 120-122 (автор на раздела - Т. Кондев).
  3. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 118, 121 (автор на раздела - Т. Кондев).
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.
  5. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 423 (автор на раздела - А. Апостолов).


Населени места в община Пробищип Probistip-grb-color-1.png
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица

     Портал „Македония“         Портал „Македония