Куково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За Гърция със старо име Куково, вижте Полидендро (дем Бер).

Куково
Куково
— село —
Панорама на селото Куково.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.9297° с. ш. 22.1069° и. д.
Куково
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Манговица
Надм. височина 570 m
Население (2002) 18 души
Пощенски код 2210
Куково в Общомедия

Куково (на македонска литературна норма: Куково) е село в източната част на Република Македония, община Пробищип.

География[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Куково е 9,4 km2, от които земеделската площ е 992 хектара – 449 хектара обработваема земя, 404 хектара пасища и 24 хектара гори.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Куково е изцяло българско селце в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Куково има 90 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) от 1905 година Кукуво (Koukovo) е посочено като село с 80 жители българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година от Куково има записани 7 доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кукова (Kukova) като село с неясен етнически състав.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители (8 мъже и 10 жени), в 10 домакинства и 28 къщи.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp.134-135.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
Населени места в община Пробищип Probistip-grb-color-1.png
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица

     Портал „Македония“         Портал „Македония