Стърмош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стърмош
Стрмош
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.9817° с. ш. 22.1625° и. д.
Стърмош
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Манговица
Надм. височина 475 m
Население 294 души (2002)
Пощенски код 2210

Стърмош (на македонска литературна норма: Стрмош) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от общинския център Пробищип, в южното подножие на еруптивната планинска верига ПлавицаМанговица (Църни връх). Землището на Стърмош е 5,6 км2, като земеделската площ е 527 хектара, от които 387 хектара са земеделски земи, 132 хектара пасища и 8 хектара гори.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Стърмош е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 240 жители, всички българи християни.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стръмош (Strimoche) има 264 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Стърмош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители (143 мъже и 151 жени).[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стърмош
  • Flag of Bulgaria.svg Аритон Гаврилов Кръстев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[6]
Свързани със Стърмош
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Спасов, български революционер, кратовски войвода на ВМОРО. На 6 ноември 1905 година е обграден от турски аскер в Стърмош, като в сражението четата му дава двама убити и един ранен четник[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 130-131.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.881.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 3
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 153.
     Портал „Македония“         Портал „Македония