Лесново (община Пробищип)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Лесново.

Лесново
Лесново
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Macedonia relief location map.jpg
42.0139° с. ш. 22.23° и. д.
Лесново
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Надм. височина 890 m
Население (2002) 41 души
Пощенски код 2210
Лесново в Общомедия
Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 - Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 - Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково

Лесново (изписване преди 1945 година Лѣсново, на македонска литературна норма: Лесново) е село в източната част на Република Македония, община Пробищип. Край Лесново се намира някогашното българско духовно средище - Лесновският манастир и скалните църкви „Свети Илия“ и „Успение Богородично“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Лесново е 14,1 км2, от които земеделската площ е 1360 хектара - 168 хектара обработваема земя, 618 хектара пасища и 574 хектара гори.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото, заедно с махала Луково, е споменато сред владенията на съседния манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от 14-ти век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 г.[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Леснова с 27 джизие ханета (домакинства).[3] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 28 джизие ханета в Леснова.[4]

В 19 век Лесново е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Лесново има 800 жители, всички българи християни.[5]

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лесново има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лесново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители (18 мъже и 23 жени), всички македонци, в 25 домакинства и 78 къщи.[8][1]

На 5 януари 1999 година митрополит Стефан Брегалнишки осветява параклиса „Свети Наум Охридски”. Иконите и живописта са от 1998 година от Драган Ристески и Лазар Лечич.[9]

Родове[редактиране | редактиране на кода]

Според анкета, извършена в началото на 70-те години на ХХ век, староседелци в Лесново са родовете: Стамболийци-Клинчарци, Йовчевци, Тодосовци, Шарковци, Спасовци и Габерци.

Преселници са:

  • Герджовци, дошли от Малешево или от Пресека, Кочанско,
  • Кумаpци, преселили се от Узем, Кривопаланско,
  • Попангелови, чийто предшественик, свещеник, дошъл от Дурачка река, Кривопаланско, през първата половина на ХІХ век,
  • Терзийци и Радевци-Домазетци, дошли във втората половина на ХІХ век от Ямище, Злетовско, където се преселили от Горна Пчиня.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лесново
  • Flag of Bulgaria.svg Гаврил (Гавраил) Арсениев (Арсенов) (? - 1922), македоно-одрински опълченец, към 1912 година 22 (25, 26)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов, 1 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11] и деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Досев (1877 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Панов (1896 - 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Строилган Здравев (1865 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на община Пробищип.
  2. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 255.
  4. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.223.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Карбинска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  10. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 67-68 (автор на раздела - Т. Кондев).
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  12. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
  13. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
Населени места в община Пробищип Probistip-grb-color-1.png
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица

     Портал „Македония“         Портал „Македония