Лесново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Лесново (община Пробищип).

Лесново
Центърът на село Лесново
Центърът на село Лесново
Общи данни
Население 1 709 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,591 km²
Надм. височина 557 m
Пощ. код 2119
Тел. код 07155
МПС код СО
ЕКАТТЕ 43445
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Елин Пелин
Ивайло Симеонов
(ВМРО-Нова България)
Кметство
   - кмет
Лесново
Румяна Младенова-Бонева
(ГЕРБ)
Лесново в Общомедия

Лесново е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 27 км източна посока от София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър.

История[редактиране | редактиране на кода]

При разкопки до селото, край стар римски път (III век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара (при траките Бугарака, Бурбурака[1]). Първоначалното име на селото е Орманлъ от турски: Ormanlı, по-късно побългарено на Орманлия, и означава "гористо място", оттам и днешното Лесново. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби пише:

... и стигнахме в село Орманлии. И то е разположено в Софийското поле, с една джамия, триста къщи и е изцяло зиамет (Зиамет - особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход от 20000 до 100000 акчета).


В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.[2]

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров "Велик Круп" на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново - Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново - кратък исторически очерк“.[3]

Родове[редактиране | редактиране на кода]

Стойко Зиков - основоположник на лесновските фамилии Спасовци, Бранковци, Боневци и Зиковци

Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци и Терзиевци. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии - Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов).

В Лесново се заселили и много преселници от Македония, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) - основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Джоров, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на сестра си (оттам и фамилията "дели балтия", което ще рече "луда секира"). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от село Нови хан – на Бозаджиите.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Лазов (1850-1936 г.), деец на БРЦК, арестуван след Арабаконашкия обир, опълченец, участвал в Руско-турската война. След Освобождението – кавалерист и полицейски пристав, земевладелец в Лесново.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата[редактиране | редактиране на кода]

Една от забележителностите на селото е църквата „Свети Архангел Михаил“ построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в България.

Читалище "Безсмъртие"[редактиране | редактиране на кода]

ОУ "Христо Ботев"[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-старите училища в община Елин Пелин. Основано е през 1879 г.

Старият дъб[редактиране | редактиране на кода]

Старият дъб

Като природна забележителност може да се отбележи и най-старото дърво в района – на възраст повече от 500 години. Това е „Старият дъб“. Това дърво е видяло какво ли не и какви ли не промени по нашите земи в продължение на векове...То е един мълчалив свидетел на всичко, случващо се около него. В по-ново време неизвестен жител на селото решава, че старият дъб не е нужно да съществува и опитва да го отсече с моторна резачка. Част от дървото изсъхва...

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Йордановден и Ивановден в селото се провежда празникът „Деведжиите“. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят „Долната махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна "Шопска сватба" и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т.н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят "деведжийската", от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне „основната група“ – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празникът завършва с кръшни хора и добро настроение. Друго редовно събитие в селото е събора. Провежда се на Томина неделя, първата неделя след Великден. В миналото събора се е провеждал на поляна извън селото, където са се събирали много хора както от селото така и от съседните села. Виели се кръшни хора. В по-ново време и по настоящем събора е на центъра на селото, където се събират близки, родини и приятели за да се видят и повеселят. В последните няколко години като редовно събитие се превърнаха и конните състезания, които са винаги на Първи май. Те започват като преглед-дефиле на коне и каруци на площада на селото пред Читалището, след което участници и зрители се отправят на поляната над летището, където се провеждат и самите състезания.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на джамията е построен ресторантът "Старият дъб". Това е ресторант, направен и обзаведен в "тоталитарен" стил. Там са били отпразнувани много сватби, кръщенета и изпращания на новобранци. След идването на демокрацията ресторантът е взет от италианска фирма, която изнася гъби. Преустроен на хипермаркет.

Списък на кметовете на Лесново[редактиране | редактиране на кода]

Име От До Бележка
Дядо Тричко януари 1875 декември 1884
1 Стоимен Тодоров Бозаджийски януари 1884 декември 1895
2 Димитър Атанасов януари 1896 ноември 1896
3 Тодор Геров ноември 1896 април 1899
4 Янаки Пешов Конакчийски май 1899 декември 1899
5 Димитър Ценев Миджов януари 1900 февруари 1901
6 Георги Ганев Гьоков февруари 1901 юни 1901
7 Димитър Ценев Миджов юни 1901 октомври 1902
8 Ане Петков Минев октомври 1902 юни 1908
9 Георги Ганев Гьоков януари 1903 март 1911
10 Христоско Манолов Църньов април 1911 декември 1913
11 Коста Стоянов Делкин декември 1913 май 1914
12 Георги Ганев Гьоков май 1914 декември 1918
13 Боне Стоименов Тодоров януари 1918 април 1920
14 Найдо Спасов Ботов април 1920 май 1922
15 Ноче Далев Велев май 1922 септември 1922
16 Гаврил Ангелков септември 1922 май 1923
17 Коста Стоянов Делкин юни 1923 август 1924
18 Христоско Манолов Църньов септември 1924 март 1928
19 Коста Стоянов Делкин март 1928 януари 1929
20 Георги Найдов Панков януари 1929 юни 1929
21 Соколин Ленков Дашев юни 1929 април 1930
22 Христоско Манолов Църньов април 1930 септември 1930
23 Димитър Цветанов Терзийски септември 1930 ноември 1931
24 Станислав Спасов декември 1931 май 1934
25 Никола Илиев Гатов май 1934 юни 1934
26 Боян Йорданов Василев септември 1934 септември 1935 Офицер от гр. София.
27 Йордан Панайотов Николов септември 1935 октомври 1938 От гр. София.
28 Петър Иванов Въжаров октомври 1938 април 1942 Трудов офицер от гр. София.
29 Георги Димитров Найдов април 1942 май 1944 Юрист от гр. София.
30 Димитър Петков Анев юни 1944 юли 1944 Изпълняващ длъжността секретар-бирник.
31 Петър Димитров Атанасов август 1944 9 септември 1944 От гр. София.
32 Стоян Христосков Георгиев октомври 1944 януари 1945
33 Иван Зафиров Стоянов януари 1945 юни 1946
34 Стоян Христосков Георгиев юни 1946 октомври 1947
35 Костадин Николов Митов ноември 1947 март 1949
36 Ленко Савов Ленков март 1949 юни 1949
37 Стефан Трифонов Панков юни 1949 септември 1950
38 Стоян Петров Богданов септември 1950 декември 1952
39 Манол Стоилков Манолов декември 1952 април 1953
40 Цветан Райков Стоянов април 1953 април 1954
41 Спас Иванов Ненов април 1954 май 1955
42 Цветан Райков Стоянов май 1955 октомври 1957
43 Асен Милотинов Велков ноември 1957 декември 1958
44 Костадин Николов Митов декември 1958 февруари 1963 Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
45 Цветан Райков Стоянов март 1963 юни 1965 Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
46 Асен Милотинов Велков юни 1965 ноември 1967 Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
47 Христо Трайков Манолов декември 1967 октомври 1972 Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
48 Желка Станчева Бозаджийска октомври 1972 декември 1976 Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
49 Петър Вълков Видулов август 1976 август 1978 Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
50 Андрей Христов Колев август 1978 След 25 март 1979 г. се създават селищните системи и Лесново става кметство.
Цвятко Бранков
Александър Лазаров Спасов 2003
Стоян Цветанов Стоименов
Александър Лазаров Спасов ноември 2007 ноември 2011 Издигнат от ВМРО-БНД.
Румяна Тодорова Младенова-Бонева ноември 2011 Издигната от ГЕРБ.
Ангел Атанасов Ангелов октомври 2015 Довършва мандата на Румяна Младенова.
Стоян Цветков Зарчов октомври

2015

в момента Издигнат от коалиция ЕДИНСТВО – БСП, АТАКА, НОВА ЗОРА

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Летище Лесново -Линк 1 Линк 2
  • maps.yahoo -Лесново сателитна снимка на селото със сравнително добра разделителна способност
  • WikiMapia-Лесновосателитна снимка на селото. Сайтът дава възможност за качване на други снимки или информация
  • във Facebookстраница на селото във Facebook
  • Други уеб страници на селото
  • sites.google.com

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Das Weltall: ein geographischstatistisch-naturhistorisches, посетен на 17 април 2011 г.
  2. Чифликът Орманлия. // Посетен на 29 август 2015.
  3. Село Лесново (кратък исторически очерк), посетен на 27 май 2013 г.