Сакулица
Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на София, България вижте Секулица (квартал).
| Сакулица Сакулица | |
| — село — | |
.jpg) Амбар махала | |
  Сакулица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 591 m |
| Население | 177 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Сакулица в Общомедия | |
Сакулица или Секулица (на македонска литературна норма: Сакулица) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено на 20 километра югозападно от общинския център Кратово в северното подножие на планината Манговица. В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Сакулица е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сакулица има 350 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сакулица (Sakoulitza) има 376 българи екзархисти.[2]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Свещеник Теодосий от Сакулица е арестуван и бит.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Сакулица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сакулица
Гаврил Донев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година,[5] след това в същата година на Стоян Леков[6]
Георги Соколов Кратовец (Джордже Соколович Кратовац), сърбомански четнически войвода- Йордан Митрев, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков в 1915 година[7]
- Йордан Секулички (? – 1908), български революционер
- Йосиф Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов[8]
- Марко Секулички (1848 – 1925), български революционер
- Стоил Антов (1877 – 1934), български революционер
- Теодор Анастасов (1888 – 26 май 1925), български революционер, деец на ВМРО[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 20.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
| |||||||||||
