Нежилово (община Кратово)
Тази статия е за кратовското село. За велешкото вижте Нежилово (община Чашка).
| Нежилово Нежилово | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1464 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Нежилово в Общомедия | |
Нежилово (на македонска литературна норма: Нежилово) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено източно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Нежилова с 6 джизие ханета (домакинства).[1]
В XIX век Нежилово е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Нежилово има 260 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нежилово (Nejilovo) има 280 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Нежилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Нежилово
Лазар Станишков (1890 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[5] или на 19 април 1925 година[6]
Николчо Иванов (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[5]
Лазар (Лазо) Станишков (1890 - 1923), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков[7] и на Дончо Ангелов в 1915 година,[8] загинал в сражение в 1923 година[7]
Петрушев, Алексов, дейци на ВМРО[9]
Яне Алексов (1887 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
- ↑ а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 29, 33.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
| |||||||||||