Направо към съдържанието

Нежилово (община Кратово)

Тази статия е за кратовското село. За велешкото вижте Нежилово (община Чашка).

Нежилово
Нежилово
— село —
42.115° с. ш. 22.2333° и. д.
Нежилово
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областОсогово
Надм. височина1464 m
Население23 души (2002)
Пощенски код1360
Нежилово в Общомедия

Нежилово (на македонска литературна норма: Нежилово) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Селото e разположено източно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Нежилова с 6 джизие ханета (домакинства).[1]

В XIX век Нежилово е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Нежилово има 260 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нежилово (Nejilovo) има 280 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Нежилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Родени в Нежилово
  • Лазар Станишков (1890 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[5] или на 19 април 1925 година[6]
  • Николчо Иванов (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[5]
  • Лазар (Лазо) Станишков (1890 - 1923), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков[7] и на Дончо Ангелов в 1915 година,[8] загинал в сражение в 1923 година[7]
  • Петрушев, Алексов, дейци на ВМРО[9]
  • Яне Алексов (1887 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  5. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
  7. а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
  8. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 29, 33.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.