Нежилово (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за велешкото село. За кратовското вижте Нежилово (община Кратово).

Нежилово
Нежилово
— село —
Панорама на Нежилово
Панорама на Нежилово
North Macedonia relief location map.jpg
41.65° с. ш. 21.4533° и. д.
Нежилово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 865 m
Население (2002) 63 души
Пощенски код 1415
МПС код VE
Нежилово в Общомедия

Нежилово (на македонска литературна норма: Нежилово) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра. Църквата „Свети Стефан“ в селото е дело на Андон Китанов.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Нежилово е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Селската църква „Свети Стефан“ е от 1887 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 470 жители, всички българи християни.[3].

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 30 от общо 68 къщи в селото стават сърбомански през 1895 година.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нежилово има 32 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нежилово (Nejilovo) живеят 304 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6] След Младотурската революция от 1908 година сърбоманските къщи се връщат към Българската екзархия.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Нежилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нежилово (Nežilovo) като наскоро посърбено българско село.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нежилово като българско село.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нежилово
  • Flag of Bulgaria.svg Мане Апостолов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, тухлар, нестроева рота на 4 битолска дружина, носител на бронзов медал[10]
Починали в Нежилово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  2. Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. а б Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296, 302.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 118-119.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
  8. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.


     Портал „Македония“         Портал „Македония