Бусилци
| Бусилци Бусилци | |
| — село — | |
 | |
  Бусилци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 293 m |
| Население | 18 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Бусилци в Общомедия | |
Бусилци (на македонска литературна норма: Бусилци) е село в Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 25 километра югозападно от град Велес, на левия бряг на река Бабуна. Църквата „Свети Илия“ в селото е дело на Андон Китанов.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Бусилца има 155 жители българи християни.[2]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бусилци живеят 200 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3] През учебната 1912/1913 година учител в селото е Константин Талаганов.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бусилци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бусилца (Busilca) като българско християнско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 10 |
| албанци | 6 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ ДАА-ЦДА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 107
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 21 март 2008
| |||||||||||
