Стари град (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Стари град.

Стари град
Стари Град
— село —
панорама
панорама
North Macedonia relief location map.jpg
41.5811° с. ш. 21.665° и. д.
Стари град
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 281 m
Население 95 души (2002)
Пощенски код 1413, 1414
МПС код VE
Стари град в Общомедия

Стари град (на македонска литературна норма: Стари Град) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот, на около 23 км югозападно от град Велес. Има добро землище в долината на р. Бабуна, а е и в близост на жп линията Велес - Битоля и шосейния път Велес - Прилеп, при все тези предимства селото е силно пострадало от процесите на обезлюдяване в региона.

Селската църква е посветена на Свети Димитър.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Стари град е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Стариград (Starigrad) е посочено като село с 32 домакинства и 123 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Стари Градъ има 320 жители, всички българи християни.[2]

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стари град (Stari Grad) живеят 344 българи екзархисти и 6 цигани.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 43 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година Стари град дава 8 доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Стари град (Starigrad) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стари град
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Василиев, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[7]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Митре Арсовски (1936 -), генерал-полковник, първи началник на генералния щаб на армията на Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 - 181.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120 - 121. (на френски)
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
     Портал „Македония“         Портал „Македония