Стари град (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стари град.

Стари град
Стари Град
— село —
панорама
панорама
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 21.7° и. д.
Стари град
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 281 m
Население 95 души (2002)
Пощенски код 1413
МПС код VE
Стари град в Общомедия

Стари град (на македонска литературна норма: Стари Град) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот, на около 23 км югозападно от град Велес. Има добро землище в долината на р. Бабуна, а е и в близост на жп линията Велес - Битоля и шосейния път Велес - Прилеп, при все тези предимства селото е силно пострадало от процесите на обезлюдяване в региона.

Селската църква е посветена на Свети Димитър.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Стари град е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Стариград (Starigrad) е посочено като село с 32 домакинства и 123 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Стари Градъ има 320 жители, всички българи християни.[2].

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стари град (Stari Grad) живеят 344 българи екзархисти и 6 цигани.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 43 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[4].

При избухването на Балканската война в 1912 година Стари град дава 8 доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Стари град (Starigrad) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стари град
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Митре Арсовски (1936 -), генерал-полковник, първи началник на генералния щаб на армията на Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180 - 181.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 120 - 121.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.880.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927


     Портал „Македония“         Портал „Македония