Поменово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Поменово
Поменово
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.5158° с. ш. 21.6586° и. д.
Поменово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 366 m
Население (2002) 0 души
МПС код VE

Поменово (на македонска литературна норма: Поменово) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот югозападно от град Велес.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Поменово е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паменово (Paménovo) е посочено като село с 50 домакинства и 240 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 390 жители, всички българи християни.[2].

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Поменово (Pomenovo) живеят 360 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 45 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската ркзархия[4].

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Поменово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Поменово (Pomenovo) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Поменово
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, работник, 1 рота на 4 битолска дружина, сребърен медал[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180 - 181.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  3. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118 - 120.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298, 302.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.


     Портал „Македония“         Портал „Македония