Голозинци
Голозинци Голозинци | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Географска област | Грохот |
Надм. височина | 273 m |
Население | 43 души (2002) |
Пощенски код | 1413 |
МПС код | VE |
Голозинци (на македонска литературна норма: Голозинци) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 20 километра югозападно от град Велес, на десния бряг на река Тополка. Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Голозинци е българско село във Велешка кааза, Нахия Грохот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Голозенци (Golozentzi) е посочено като село с 23 домакинства и 98 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Голозинци има 220 жители българи християни.[3]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голозинци живеят 128 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Голозинца (Golozinca) като българско християнско село.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Голозинци
- Андон Кьосето (1855 – 1953), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Чашкарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 8 април 2015.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
|